Паметникът "Альоша" може да попадне под ударите на закона

„Слава на непобедимата Съветска армия освободителка“ – гласи надписът на постамента на Альоша. Паметникът едва ли ще бъде демонтиран, евентуално ще се сдобие с табела, която „предупреждава“, че комунистическият режим е обявен за престъпен със закон. Пловдивчани обаче, особено по-младите, не го свързват с режима, а с лични спомени и една вече дълголетна традиция.

- Ние тук сме израснали, тук целият град са били абитуриенти. Аз тази година ще съм абитуриентка, надявам се, че ще дойдем след барове, дискотеки, ще дойдем тук, както по обичай, както всеки идва. И ние също ще си завършим тук празника.

За други дори само идеята да бъде премахнат или „белязан“ паметникът, предизвиква откровен гняв:

- Как може да говорите така?!? Махнете ми се от главата, въобще не ме интересува!

Освен на абитуриентски изгреви, монументът е ставал свидетел и на много други знакови събития, като оперни спектакли в подножието му и височайши посещения с критически отзиви.

Владимир Балчев, историк: "Като дошъл Хрушчов, не му харесало туй, че автоматът му бил надолу. Той казал „как мокрая курица“, тоест „като мокра кокошка“.

Поне така гласят откъси от местния фолклор, описани от историка Владимир Балчев. Той проучил разказите на каменоделеца Никола Тотев, който работил върху част от 85-те къса владайски гранит, изграждащи монумента. Камъкът е известен с плътността и здравината си.

Владимир Балчев: "Само главата тежи седем тона, шмайзерът тежи два тона".

Нарочно замислена в пряка визуална връзка с Альоша е и Братската могила, която също носи символи на комунистическата епоха. Но и естетически достойнства – в проекта на архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов и с произведенията на големия скулптор Любомир Далчев.

Владимир Балчев: "Имаше едни такива неща, че той се е отрекъл от тях. Не е моя работа, аз съм историк, аз работя по документи, нека да оставим тия, които трябва. Политикът не може да го оцени това нещо. Това може да го оцени творецът, критикът, човек, който е специалист, да оставим специалистите да решават, не политиците в Народното събрание".

Несъмнено ще има още противоречия между първоначалните и днешните символики на монументи, между идеологическите послания и художествените достижения. Важно е да се намери правилният начин паметта да преминава достоверно към следващите поколения. А те дали ще се поучат, това не могат да предвидят нито историците, нито политиците.