„Репортерски поглед“: Как да се опазят къщите-паметници на културата

Това е разказ за красивата част от нашата история. За нейното опазване, оставяне на произвола и разрушаване. Новините за къщите-паметници на културата си приличат. При тези, които са частна собственост, инвестиционните намерения обикновено надделяват над съхраняването на историята.

Около 4000 са сградите-паметници на културата в София. За последните две години 114 обекта в цялата страна са с актуализиран статут, а 23 вече не са в списъците на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Така тичането подир поредната изчезваща знакова сграда се превърна почти във всекидневие. Уверенията на институциите и собствениците, че се грижат за тях - също. Проверките обаче показват друго.

Новината за рухването на страничната ограда на Къщата с ягодите дойде на 26 септември. Два месеца по-късно я заварваме в същия окаян вид.

Министърът на културата обеща възстановяване на съборената през април емблематична Двойна къща на булевард „Васил Левски“. Но преди да започне работата на терен, тя трябва да бъде съгласувана с Националния институт за недвижимо културно наследство и общината.

Красимир Тодоров, директор на НИНКН: С Двойната къща няма постъпила нова документация при нас.
БНТ: А Къщата с ягодите? Красимир Тодоров, директор на НИНКН: Отговорът е същият. Аз съм от малко повече от 4 месеца в Института. Откакто съм на тази длъжност, не е внесена нова документация във връзка с този обект.

35 сгради фигурират в списъка на Столичната община за принудително изпълнение на ремонти или премахване. Според справката, която получихме, въпросните две къщи не са част от него. За да не се стига до подобен печален изход, местната власт започва да прилага крайна законова мярка. Ако собственик не поддържа къща-паметник на културата, общината може да ремонтира имота с пари, получени за ипотеката му.

Тодор Чобанов, зам.-кмет на София: За да се върви към ипотека на дадения обект, ние трябва да глобим собственика поне 3 пъти преди да открием процедурата. За съжаление това означава три дела, защото за всяка глоба се води дело. Без да мога да коментирам за кои конкретно обекти, в момента се движим по тази процедура за някои конкретни знакови сгради в центъра на София. Бях информиран от главния архитект, че един такъв случай, който ние налагаме, там вече е факт промяната в нагласата на собственика. Така че дори инициирането на тази процедура има възпитателен ефект.

При тази процедура остава отворен въпросът кой ще обслужва ипотеката.

Тодор Чобанов, зам.-кмет на София: Ако наложим ипотека и получим средства от банката и ако собственикът не обслужи ипотеката, банката ще стане собственик. Не общината.
БНТ: А общината няма ли да обслужи след това тази ипотека, ако собственикът откаже?
Тодор Чобанов, зам.-кмет на София: И такава хипотеза има. Но този въпрос е открит и на този етап не мога да го коментирам.

Подобна практика има и в други държави.

Валентина Едрева, Съюз на архитектите в България: Например Парижката община е една от най-богатите поради тази причина.
БНТ: Защо тази мярка в България не е работеща?
Валентина Едрева Ами, не искат. Аз съм я предлагала повече от 15 години, но не искат.
БНТ: За липса на политическа воля ли говорим?
Валентина Едрева: Разбира се, защото най-големите нарушители са тези с многото пари.

В същото време поощрения за собственици с желание, но без пари, отдавна няма. Останало е само освобождаването от данък сгради. Но само ако имотът не се използва с търговска цел.

Валентина Едрева, Съюз на архитектите в България: През 90-а година държавата правеше безплатно проектите, въобще цялата дейност беше на държавно финансиране и имаше нисколихвени дългосрочни заеми.

Идеята за връщането им отново се появи в медийното пространство.

Министерството на културата обмисля мярка, чрез която да поощри собственици на къщи-паметници на културата и това са безлихвените кредити. Но тъй като проектът е в твърде начален етап, засега отказват коментар.

Красимир Тодоров, директор на НИНКН: Всички виждаме какво е актуалното състояние на културното ни наследство и че се прилагат законовите разпоредби, а в същото време собствениците не са мотивирани го опазват.

Законът уж прави отговорността споделена, но накрая се оказва, че просто я размива. Между НИНКН, Еспертния съвет в Министерството на културата, Инспектората, министъра, и Общината. И докато топката се прехвърля, няма нито един случай на ипотекиран имот, а глобите са символични, скандалните случаи се нижат.

Къщата на Гешов, къщата на Фингов, Захарната фабрика, Тютюневите складове, Царската гара в Казичене са само част от тях. Бавно си отиват паметници на културата. Или красивата история, която принадлежи на всички.