Репортерски поглед: крачка назад в борбата срещу хепатит C у нас

Изцелението е възможно, вече има лекарство. Вирусът е победен. Но тази новина вече три години се оказва невероятно предизвикателство пред страните от цял свят. А плановете са големи. СЗО и ООН смятат до 2030 година да сложат край с епидемията от хепатит С.

Мария Чернева: Сериозно ли? Това реално ли е?
проф. Джефри Лазарус - координационен център за ХИВ и хепатит С, СЗО - Да, но това трябва да е обща цел. За страните от Евросъюза е възможно до 2030 година да намалят смъртността с 80 процента. Но зависи от правителствата.

Науката, медицината даде своето. Новите лекарства атакуват директно, на различни нива вируса, бързо и без тежката поносимост към старите терапии с интерферон.

проф. Масимо Коломбо - международна чернодробна фондация EASL - Новите безинтерферонови терапии могат да премахнат вируса на 100 процента, без риск от резистентност, без странични ефекти, можем да лекуваме болни с цироза, органна трансплантация и това е революция. Изчистват вируса до 8-10 седмици, фантастично е.

И това подпали фитила на големите надежди, че човечеството може да се справи с тази епидемия. Така както преди време направи с едрата шарка, с детския паралич. И СЗО подготви първата по рода си глобална стратегия срещу вирусния хепатит. Най-важните задачи там са всяка държава да подготви стратегия, в която поне половината от хората да се изследват за хепатит С, 75 процента да получат достъп но лечение.

проф. Масимо Коломбо - Скринингови програми най-вече сред рисковите групи - проститутки, наркомани. Те са в ядрото на епидемията. Изследването е важно, за да може всяка държава да си знае пациентите и да ги включва в програми за лечение.

Последното проучване в европейските страни, обаче, показва сериозни разлики в политиките. Франция, Холандия и Португалия са единствените, които не ограничават достъпа до лечение. Половината от страните, обаче имат приети хепатитни планове, имат и регистри. България не е сред тях.

Татяна Райц - предс на европейската пациентска асоциация на хепатитноболните - През май миналата година беше приета глобалната стратегия на СЗО, което означава консенсус. Това означава, че моята, вашата страна е казала - да ние сме готови да направим нужното в тази насока. И сега трябва да изискаме от тях да изпълняват ангажиментите си.

България въведе революционното решение две години след останалите. Въведе го, но с големи ограничения. Само за пациенти с напреднало чернодобно заболяване. С оправданието че е много скъпо, въпреки че фирмите свалиха цените си до нивата на старите медикаменти.

проф. Масимо Коломбо - Вече има 4 фармацевтични компании, които предлагат лекарства и конкуренцията между тях неминуемо ще доведе до приемливи цени навсякъде.

проф. Джефри Лазарус - България трябва да преговаря с компаниите, за да постигне по-ниски цени на лекарствата, да разшири достъпа до лечение. Необходима ви е стратегия, регистри. Но първото условие е - политическа воля за това.

Политическата воля в България стана ясна преди дни, когато бяха публикувани новите критерии за лечение на хепатит С. Отдавна чакани, заради обещанието че лечението ще стане достъпно и за болните в начален стадий на чернодробно заболяване. Вместо това, касата ограничава избора на терапия по икономическа целесъобразност и налага определен медикамент като първи избор за лекарите. А лекарствата дори не са взаимозаменяеми и действат различно в зависимост от генотипа на вируса и придружаващите заболявания.

Проф. Красимир Антонов, гастроентеролог - Никъде в света няма нали избор - първи избор втори избор. Има опции. И обикновено опциите са в основата на ефективността на лечението. Лечението трябва да покрива максимално по-широк кръг от пациенти.
М. Ч. - А може би този избор е точно такъв?
Проф. Антонов - Не, първия избор, ясно е написано, че този медикамент става за два генотипа. Той не може да се използва за хора, които имат напреднала чернодробна болест. Нещо повече при тези болни то е противопоказно. Така че той не може да бъде първи избор.

Освен че не е съгласуван с националните консултанти, икономическата целесъобразност е изненада за самите фирми, които са били готови да свалят още повече цените си. Но касата приключва процедурата по договаряне на отстъпки.

Деян Денев, председател на Асоциацията на фармацевтичните производители - За да се направи подобен избор, ако оставим настрани това, че медицинската целесъобразност трябва да е водеща, би следвало да има някаква състезателна процедура уредена в законодателството. Такава няма, т.е. касата действа в условията на административен произвол. Първо няма уредба, която да й позволява да прави това, второ имало е определен победител без да има състезание. Това прави решението под въпрос от гледна точка на неговата законност.

Защо се налага икономическа целесъобразност, вместо преговори за цени и по-широк достъп до лечение - това са въпроси на които и от здравното министерство и от касата отказват да отговорят. Но е показателно за политическата воля и със сигурност ще доведе до напрежение сред пациентите.

Татяна Райц - Знаете ли колко какво отчаяние е за пациентите да знаят че има лекарство, но не могат да си го позволят.

проф. Джефри Лазарус - Направете сметка - качеството на живот на болните се променя, те могат да се върнат на работа, няма да са в тежест на семействата си. Това ще промени и икономическите показатели на страните. Но явно все още не правителствата не виждат тези ползи.

Не могат или не искат да видят ползи.