Сензорите за болни от диабет остават лукс за повечето пациенти

Инсулинът, който превръща диабета от смъртоносна в хронична болест, е открит преди близо 100 години. У нас лечението с инсулин е на много високо ниво, но достъпът до новите технологии все още не е държавна политика, а по-скоро личен избор, свързан с финансовите възможности на болните.

Доц. д-р Нарцис Калева - ендокринолог-педиатър в УМБЛ "Св. Георги" - Пловдив: Преди няколко дни от министерството на здравеопазването обявиха, че за някои от българските деца щяло да има сензори - кои са тези деца, кой ще ги получи... кой не е нуждаещ се, проблемът лесно беше разрешен, защото се оказа, че няма кой да внесе сензори. Няма фирма която да има интерес към малката финансова пазарна единица България.

За да закупи сензори за болни от диабет деца пловдивска благотворителна организация дарява на детската клиника към УМБАЛ "Свети Георги" 24 000 лв.

Доц. д-р Нарцис Калева: Вместо еднократно чрез убождане да бъде измерена кръвната захар, поставеният подкожно сензор, който се сменя на всеки 14 дни, на всеки 5 минути мери стойността на кръвната захар. Тези неща не може да се решават от благотворителни организации, не трябва ние да разделяме децата на нуждаещи се или ненуждаещи се. Това трябва да бъде задача на държавата.

Със съжаление доц. Калева ни разказа и за изобретението на българския математик д-р Борис Ковачев, който е разработил математически алгоритъм за лечението на диабет чрез изкуствен панкреас. В неговите групи има малки пациенти от Източна Европа, но не и от България.