Ще остане ли наследството на Кудоглу само в архивните папки

В навечерието на 154-ата година от рождението на един от най-големите благодетели на XX век Димитър Кудоглу, Пловдив му поднесе поредния „благодарствен" подарък - сред пламналите четири тютюневи склада, двата най-красиви бяха последното останало в града материално наследство от дейността на Кудоглу. Всичко друго вече е само тук, в Държавния архив.

Светлана Петкова, експерт в Държавен архив - Пловдив: "Тези сгради могат да разкажат една история още, когато Пловдив беше столица на Източна Румелия до наши дни. За жалост случилото се в момента също е история на тази улица".

Складовете са финансирали дейността на Дома на благотворителността и народното здраве - специално закупена от Кудоглу сграда в центъра на града и дарена на обществото, заедно със складовете. Народното събрание приема единодушно Закона за създаването на Дома.

Владимир Балчев, историк: "В българската история няма такъв прецедент. Абсолютно всички депутати гласуват „за", трите четения минават за отрицателно време. И след окончателното гласуване - 20 минути аплодисменти".

Светлана Петкова: "Това е едно единствено такова здравно благотворително заведение, за което е предвидено откъде да има средства, за да функционира. Вършило е много добре своята дейност, защото в този период на функционирането си болестите, които той е лекувало, и кожните заболявания и туберкулозните, са били бича на това време".

Национализацията на дарението на Кудоглу е според разпоредбите на законите по това време. Междувременно Домът на народното здраве е съборен, а тютюневите складове, част от дарението „за вечни времена" преминават в наши дни в частни ръце. Само че вече не съвсем според законите.

Владимир Балчев: "Тютюневият комбинат е продал нещо, което не му принадлежи. Тогава тракийската организация имаше едно изложение до Гиньо Ганев, който беше омбудсман. Тогава се разбра, че Булгартабак са отговорили, че еуфорията им го е продала. Не, тя само ръководи, тя няма право да продава".

Съдът тогава отказва и формирането на настоятелство, което да върне дарението в ръцете на пловдивчани. Историята след това, вече е добре известна. Остават надеждите това да не е нейният последен абзац.