Средно село посреща само двама първокласници

Днес по порутената фасада на училището в Средно село от далеч личат спомените за някогашния кипящ живот и детска глъч. Малкото останали жители в селото и сега чуват макар заглъхнато тези звуци.

Марияна Никова – директор ОУ „Васил Левски“ - с. Средно село: ОУ „Васил Левски" е основано през 1965 година. В началото е имало много деца, около 200, които са учили в двете училища - старото и това. През 2008 година настоящото училище беше предложено за закриване, тъй като нямаше достатъчен брой ученици. 2008 септември месец то бе защитено и средищно.

Първият учебен ден е празник за всички в селото, тъй като макар и само двама първокласника все пак някой ще прекрачи прага на училището им. А най-развълнувана е тяхната класна - г-жа Пепа Милкова. И тя, както всички останали учители, които работят тук, е оставила семейството си в града. Живее заедно с колегите си в старото общежитие, в което липсват елементарни битови условия, само любовта към децата.

Пепа Милкова: „Учителят винаги е работил по възрожденски и за учителят нямат значение мястото на училището и децата. Учебният процес дори дава възможност при по-малък брой деца да им бъде обърнато по-голямо внимание, да им бъдат отчетени индивидуалните им способности."

Най-голяма е емоцията за Омут и Максун, които днес за пръв път сядат на чиновете в класната стая.

Семейството на малкия Омут се завърнало в Средно село само преди няколко месеца от гурбет в Белгия, само защото държали детето им да учи в българско училище и да говори родния език.

Нора Исмаилова – майка на Омут: „Решихме детето да учи в българско училище, защото бащата е от селото."

И тук с началото на учебната година учителите на първи и пети клас ще преподават по новия учебен план на МОН, без учебниците да са отпечатани.

Пепа Милкова: „Прибързано беше, в смисъл такъв, че новият буквар не е отпечатан, но въпреки всичко дългогодишният опит на колегите и работата с децата няма да затрудни преподаването на учебния материал!“

Голямото притеснение на учителите в Средно село обаче не са учебниците, а това, че тук няма повече деца, няма път, нито елементарни условия за работа в клас.