Журналистика 2.0(17)

Изминаха повече от пет години, откакто екип от пионери демонстрира как виртуалната реалност може да промени журналистиката завинаги. Днес 360-градусовите репортажи са достъпни за всеки притежател на мобилен телефон и десетдоларови очила. Първата медия, която прегърна тази идея, беше едно от най-старите световноизвестни издания - "Ню Йорк Таймс". Посланието на "Таймс" беше ясно - вече няма място за консервативно мислене. Следващата революция в журналистиката чука на вратата.

Дъглас Ареянес - софтуерен инженер и журналист: Традиционна и стара новинарска организация успя да реагира бързо и да се превърне във водеща сила в напълно ново медийно пространство. Това беше страхотно развитие на нещата.

Като софтуерен инженер и журналист Дъглас Ареянес е развълнуван от новите технологии, с които медийната индустрия ще продължава експериментира през 2017-та година. Кои от тях ще оставят дълготраен отпечатък обаче все още не е ясно. Защото повечето са далеч от съвършени.

Дъглас Ареянес - софтуерен инженер и журналист: Тук имам устройство, с което да гледам съдържание във виртуална реалност. Да кажем, че намерите някакво интересно видео. И си казвате: Сега трябва да отворя това нещо, да вкарам телефона си вътре, да го сложа на главата си и да се уверя, че слушалките ми са добре свързани. Това са прекалено много усилия за преживяване, което не носи голямо удоволствие. Нужен е по-добър хардуер.

Идеите за виртуална, както и за добавената реалност, няма да бъде единствените тенденции, които медийните експерти и аудиторията ще следят догодина. Към функцията си за живи включвания с картина, Фейсбук наскоро прибави и такава само за аудио. Това решение, заедно с бума на подкастовете, ще ускори възраждането на радиото.

Благой Цицелков - репортер в "По света и у нас": Въпреки новите технологии, трябва да останем верни на традиционната журналистика. На начина, по който сме подбирали информация досега. И да не се прекланяме като пред някакъв идол на социалните медии и на това, което те ни казват. Защото те са голям инструмент за манипулация, в който често манипулаторът остава анонимен.

Въпреки приноса си към журналистиката, именно социалните мрежи бяха причината за възхода на фалшивите новини през миналата година. Комбинацията им с изкуствен интелект може да бъде още по-опасна. Доказателство за това е бот в Туитър, програмиран да променя съдържанието на снимки автоматично, като слага усмивки на лицата на известни личности. Скоро журналистите ще трябва да полагат много по-големи усилия, когато проверяват информацията си.

Светлин Наков - софтуерен инженер и предприемач: "В момента технологията може да чете текст - може донякъде да разбира за какво става дума, да го класифицира, може да възпроизвежда говор. Оттам нататък следващото ще е да възпроизвежда видео."

В борбата с фалшивите новини журналисти и програмисти обединиха усилия. През следващите месеци ще бъдат усъвършенствани алгоритмите за верифициране на източници. За специалистите обаче те са само част от решението.

Дъглас Ареянес - софтуерен инженер и журналист: "Трябва да започнем да учим не само журналистите, а и техните аудитории как да анализират критично информацията, която получават. Това е най-дългосрочното, но и най-трудното за постигане, решение на проблема с фалшивите новини."

Според проучване от този месец, цитирано от "Файненшъл таймс", доверието в медиите по света е достигнало невиждано досега дъно. През 2017 г. водещите издания ще опитат да използват технологичните иновации, за да докажат, че традиционното може да бъде и модерно. И че каузата на репортерите като пазители на истината не е изгубена.