Трудностите пред диагностицираните в Световния ден за борба с диабета

Мария Крумова от шест години си поставя инсулин, а диабетът ѝ го открили през 2005г., когато работела в Италия. Разказва, че докато живяла там, държавата ѝ осигурявала всички необходими консумативи за ежедневния контрол на заболяването.

Мария Крумова: "Глюкомер всяка година ми се даваше, всеки месец по 60 тест ленти, изписани с рецепта, не съм ги плащала. Тука 150 лентички на година ми се полагат и на 5 години - глюкомер".

За ежедневното наблюдение на кръвната захар са необходими около 1 100 лентички, тъй като често се налага това да се прави по няколко пъти на ден, обяснява Мария. А проследяването е много важно за диабетика, защото така може да се състави правилен режим на храненето и още повече - да се предотврати появата на увреждания. Мария смята, че са недостатъчни и прегледите при специалист.

Мария Крумова: "В началото на три месеца ми се правеше протокол и си ходех с протокола, докато сега в този момент на 6 месеца е протокола и се виждаме с ендокринолога на 6 месеца".

При диабет без усложнения обаче дори не се предвиждат прегледи при специалисти. Петър Петров приема само лекарство от 5 години. Контактите му досега са единствено с личния му лекар.

Петър Петров: "Дори не ме е изпратил при ендокринолог, аз не съм гледан досега от ендокринолог и да получа насочена, компетентна помощ и указания как да живея и как да се справям с това заболяване. Не получавам никакви лентички, купувам си всичко и апаратчета за изследване. Щом си ги купувам, естествено ще се меря много по-малко от необходимото - даже веднъж седмично - е, какъв контрол може да е това върху заболяването?!"

По данни от българската асоциация „Диабет" в България вече има 600 000 хора с диабет, а 300 000 не знаят още, че са болни.