Цветана Манева: Аз знам коя е моята ценност - свободата

Цветана Манева обясни, че фестивалът се простира в параметрите на това, с което разполага. Въпреки че е трудно, каза тя, се успява и си заслужава усилията.

"Надявам се, че някой ден ще бъдат оценени достойнствата на този форум, защото ако той започне да стои на едно и също място, все едно е загинал. Затова трябват пари. Хубаво е, толкова прекрасни спектакли има в Европа, които могат да дойдат тук"

Манева се определя като последователен човек. За нея, ако човек не действа, предава себе си.

"Никой път не е толкова дълъг, че да не стигнеш по него до това, което искаш да постигнеш" каза тя и се съгласи, че упоритостта е една от силните ѝ страни.

За силата и значението на изкуството, тя каза:

"Изкуството е мерило за духовно равнище. Ако искаме да сме духовно по-извисени, трябва да се обръщаме към изкуството"

На въпроса "На какво учи студентите си?", Цветана Манева отговори:

"Първо да вярвам в себе си. И ако искат това, за което са постъпили в института, те трябва да полагат много усилия и да опитват непрекъснато. Никой не знае какъв е лимитът. Те трябва да проверяват. Всички живеем в началните си младежки години с лимита, който ни е определен. От тези, които са ни възпитавали, от тези, които са ни обучавали, и най-вече изпълнени със съображения, че това трябва и онова не трябва. Актьорската професия е нещо, в което трябва да се хвърлиш"

Манева смята, че своят лимит дори е надминала:

"При мен всичко върви много плавно. С напредването на възрастта усещах и изчерпването на лимита - за присъствие на сцена говоря. На екран и в сериали е по-лесно"

Въпреки това, тя каза, че от нищо не се отказва. А работата я поддържа дейна и ѝ пречи да се предаде и да се откаже да си проверява лимита.

Как живеят хората на духа във време, в което думите много често служат като оръжия, с които да се нараняваме, тя обясни така:

"Единствено издигането на духа ще доведе до тази промяна на взаимоотнасянето ни. Ние се отнасяме нечовешки един към друг. И към животни. Към растения. Към всичко"

Относно проекта си с Азис, тя го определи като кауза.

"Ние не сме толерантни към различните. Преди може би сме били като народ, но сега не сме."

За Цветана Манева злобата и завистта не са причини да се отказваме да се борим срещу злото.

"Злото на това разчита, да се откажем и то да победи."

Като шанс определи тя възможността да живееш в две системи:

"Справих се и тогава (преди 1989 година - б.р.), справям се и сега."

Войната за нея е едно голямо зло, което не присъства на нашия континент.

"Ние сме щастливи в Европа, защото това е най-мирният континент. И това трябва да го пазим много. Заигравки и уговорки с членство в Европейски съюз, нека да не правим. Живеем на много мирно място."

За нея е нормално да живееш достойно и свободно и всички трябва да се стремим към тази нормалност.

"Аз знам коя е моята ценност - свободата"

Целия разговор с Цветана Манева гледайте във видеото.