Походът от Княжево до Копитото приключи без инциденти и с много добра организация. Столичната община пусна няколко допълнителни мотриси по линията на трамвай номер 5, както и няколко допълнителни автобуса по линията на 63. Общинска полиция охраняваше похода, имаше и доброволци от Червения кръст. Доброволци алпинисти помагаха на участниците в похода.
Това не е организирано събитие. Идеята беше да се съберем няколко приятели и да се качим горе, за да си го изпратим. Не сме искали да се получи всичката тази публичност, честно казано, защото в крайна сметка всеки е тук по някакви си причини. А причината е да изпратим Боян.
Той беше едно вдъхновение, тъй като аз самият страдам от диабет. Той ни даваше пример, че болестта не пречи да водиш пълноценен начин на живот.
Имаше много потенциал пред него. Все пак, това е неговият занаят. Предполагам, че би искал да си отиде, правейки това, което обича.
Александра Петрова, сестра на Боян Петров: Раздавам плакатите, които са му останали от последното представяне на книгата. Който иска, да си го пази и да го има вкъщи... Аз няма нужда да ги пазя. Завинаги ще остане споменът за Боян.
В средата на трасето беше дневникът на Боян Петров, имаше и два допълнителни, в които участници в похода можеха да добавят всичко, което са искали да му кажат приживе.
Свързани статии:
По стъпките на Боян Петров
Десетки изкачиха преди обед 2,5-километровото трасе от Княжево до Копитото над София в памет на алпиниста Боян Петров. Това е маршрутът, който алпинистът изминаваше всеки път преди да качи следващия връх.
Чуй новините
Подкаст
