Зрители на БНТ продължават да изказват съболезнования за загубата на Митко Цонев

Почит. Силна. Могъща. Заслужена. Страница след страница. Ред по ред, написани с любов. От хората за човека... Митко Цонев.

Пламена Партениотис: Познавам Митко Цонев от екрана, може би откакто бях на 3 или 4 години, и го помня и като момчето, което си мърдаше ушите, и досега не мога да ги мръдна все се опитвам.. той беше една от причините да запиша журналистика преди време, така че може да се каже, че беше едно от вдъхновенията ми.

Стефан Стайчев: Аз съм близък от ученическите си години с майка му - Анахид, и затова се обърнах към нея. Всички съжаляваме за тази страшна загуба, но мога да си представя какво е това за една майка.

Семейството на БНТ осиротя, семейството на Митко сподели най-силните и най-искрени думи за съпруга, бащата, дядото. Изповедта на Димитър Цонев Младши събра в няколко реда признателност, благодарност, обич и мъка.

Повече няма да видя, чуя и прегърна баща ми. Колкото повече осъзнавах това, толкова повече усещах тъга. Поглеждам негова снимка и се досещам колко много ми липсва... Ще запомня баща ми на първо място като баща. Добър. Търпелив. Желаещ да помогне. Усмихнат. Весел. Ще го запомня като професионалист. Като човек, който представяше и създаваше новини. И ще го запомня като приятел.Татко, ще те помня вечно. Обичах те, обичам те и ще те обичам винаги.

Писаха от сърце и тези, на които задаваше неудобни въпроси. Признаха за пореден път професионализма му и изразиха уважение.

Представители на институции по света и у нас сведоха символично поглед чрез телеграми. А хората не сприраха да прииждат. Съболезнования изказаха журналисти, направили първите си стъпки в БНТ и запомнили поне по един урок от Митко. И колегите-приятели, с които го срещна работата.

Велин Меледжиев: Отиват си свестните. Стопява ги действителността. Раздават се, изчерпват се и си отиват. Но без тях светът би бил много нещастен.

А след тишината идва, светлината за душата.