130-годишнината на Желязната църква в Истанбул беше отбелязана с тържествена литургия на църковнославянски език

С тържествена света литургия на църковнославянски език беше отбелязана 130-годишнината на църквата "Свети Стефан" в Истанбул. Тя беше отслужена в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова и Вселенския патриарх Вартоломей. В специално обръщение към местните българи Йотова заяви, че от църквата "Свети Стефан" тръгва най-новата българска история. А патриарх Вартоломей - че вярата надмогва културните различия в православния свят.

Подробности вижте във включването на специалните ни пратеници Александър Марков и Ивайло Стоянов.

Божествената света литургия беше отслужена на църковнославянски език. На нея и представители на цариградските българи.

Църквата "Свети Стефан" е не само паметник на културата, но и духовно съсредоточие на живота именно на българите, живеещи в Истанбул. Пред тях Вартоломей Първи заяви, че Вселенската патриаршия насърчава не само езиковото и етническо разнообразие на православните народи, но и съборността, тоест заедността, на местната църковна общност. Вицепрезидентът напомни думите на княз Стефан Богориди, дарил земите си за построяването на тази църква в края на 19 в., а именно - че грижите за нея трябва да останат на българите.

Единствената желязна православна църква в света - с олтар, обърнат към Златния рог. Железните стени на този храм са символ на българското национално единство, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.

"Неслучайно тази църква "Свети Стефан" я наричат майката на всички български църкви. Оттук тръгва най-новата ни българска история. Църквата е съвместно дело на новоосвободена България и българите в Цариград и е мост между тях. В стените на този храм и днес можем да разчетем посланието - ние сме тук, нас ни има, ние сме народ със своя култура, със своя духовност, със своя история", каза вицепрезидентът Илияна Йотова.

Вселенският Патриарх Вартоломей беше посрещнат от хора "Йоан Кукузел", а близо двучасовата литургия се проведе в присъствието на посланика ни Ангел Чолаков, консула ни в Истанбул Васил Вълчев, местни българи, гърци и дори туристи.

"Православието винаги е уважавало специфичната култура и език на християнските народи, насърчавала ги е и продължава да насърчава съборността, съборния характер на поместната православна църковна общност, независимо от нейния етнически, езиков и културен състав", заяви Вартоломей Първи, Вселенски патриарх

Вицепрезидентът благодари на българите в Истанбул, техните организации и Екзархията.

"За това, че толкова години поддържат тук българското самосъзнание, българския език и училище и защото пазят най-важното - българското самосъзнание и българската идентичност", изтъкна Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България.

В храма за литургията дойдоха и местни българи, и сънародници от родината. Църквата, проектирана от арменския архитект Ховсеп Азнавур и чиито метални елементи са зилети от австрийската фирма Филип Вагнер, събира всички православни общности - тук идват и гърци, и арменци.

"Тук идва да служи и гръцки духовник, когато има гърци - те служат на гръцки. Не можем да накараме чужденците да служат непременно на български, както и нашите свещеници никой не ги кара да служат на друг език", казва проф. Иван Желев, богослов.

С много общности зад граница може ли България да направи още за цариградските българи?

"Това не е единствената общност в чужбина, към която се отнасяме с недостатъчно внимание. Това не е само тук, в Турция, но по същия начин в Гърция, особено в Албания, дори в Сърбия, дори в Косово. Наистина, те заслужават много повече", признава служебният министър на културата проф. Велислав Минеков.

Вицепрезидентът, министри и дипломати откриха по-късно учебната година в българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий" към Българската екзархия, където се учи български език. Създадено през 2015 г. от Генералното ни консулство.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube