България няма да повтори гръцкия сценарий при влизането си в еврозоната, уверява Димитър Радев

Управителят на Българската народна банка очаква страната да запази политическата и фискалната си дисциплина дори след като присъединяването ѝ към еврозоната разшири възможностите ѝ за заеми. "Фискалната дисциплина е крайъгълен камък в нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това не бива да се променя", заяви Димитър Радев пред Политико.

По думите му процесът на конвергенция трябва да засили, а не да отслаби дългогодишния ни ангажимент към фискална стабилност.

"Предишни разширявания на еврозоната са водили до икономически бум, последван от спад в новоприети държави. Това се дължи на факта, че лихвените проценти на Европейската централна банка обикновено са твърде ниски за икономики с нисък дълг и висок растеж, каквито често са новите членки, в сравнение с по-развитите западноевропейски държави. Макар най-яркият пример да е Гърция, икономически спадове са засягали и държави, които, като България, в миналото са имали комунистическо управление с присъщите му недоразвити финансови системи и регулации", коментира Димитър Радев.

Подчерта, че въпреки това страховете от дългово захранвани харчове след постигането на по-благоприятни условия за финансиране и по-лесен достъп до международните капиталови пазари са неоснователни.

"Наясно сме, че присъединяването към еврозоната означава възприемане на монетарна рамка, предназначена за целия валутен съюз", допълни Димитър Радев.

Според него решението е в укрепване на националните политики особено във фискалната и структурната сфера, за да се гарантира устойчивост в рамките на общия паричен режим.

Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха окончателното си становище миналата седмица, че България отговаря на критериите за присъединяване към еврозоната, което отваря пътя на страната да приеме еврото на 1 януари 2026 г., с което ще стане 21-вият член на валутния съюз.

Това е исторически момент за балканската страна с население от 6,4 милиона души, която се ангажира с тази стъпка още през 2007 г., но претърпя години на забавяне – най-скоро поради инфлацията след пандемията и нахлуването на Русия в Украйна.