Бира на 7000 години, тракийски гроб и графити в могилата при Провадия?

Бира на 7 хиляди години и тракийски гроб в селищната могила в Провадия - още любопитни истории в "Новини от миналото".

Освен историята на първите поселници по земите ни, селищната могила в провадия пази не малко от времето на траките. На върха, или последните обитатели са оставили монументални строежи на култов център.

Когато тук се е заселил тракийски владетел, са минали 4 хиляди години от последното обитание на могилата. Със сигурност не е знаел за богатата история на хълма. Но пък вероятно е открил неговото богатство.

И отново е била солта. И нищо чудно да са черпили от същия извор, подхранил хилядолетията на древната цивилизация. Извор, който учените най-накрая успяха да открият къде е.

акад. Васил Николов, археолог: "Големият солен извор на брега на Провадийска река, който е бил използван през пра-историята. Тук е просто бъкано от съоръжения едно върху друго, късноеолитни съоръжения."

Улеите за поизводство на сол тук прорязват терена гъсто един до друт и в различни посоки. Следите са ясни, защото са изпечени от силен огън.

Севдалина Цанева, Исторически музей - Провадия: "Тук се намираме пред едно от тези двуделни съоръжения от късно-неолитния период, в което са произвеждали сол. Както се вижда, съоръжението е много добре запазено. Височината на стените достига до 40-50 см. В него са използвали специално изработени за целта съдове, които са имали две срещуположни дръжки. Идеята на процеса е била, че дръжките са били поставени върху стените на съоръжението и по този начин самия съд е оставал висящ. Бидейки положен така, всъщност от долу е имало достатъчно пространство, в което да бъде сложен горивния материал, да се запали огъня и по този начин се е произвеждала солта в този период."

БНТ: "И гориво, дървен материал са с взимали?"

акад. Васил Николов, археолог: "Дървен материал са секли на поразия. От наоколо и горите са се отдалечавали все повече е ставало все по-сложно."

Севдалина Цанева, Исторически музей - Провадия: "Съдовете са били не много дълбоки купи. Дръжките са се отбелязали на определени места. По този начин можем да изчислим, че горе-долу от едно такова съоръжение са произвеждали между 100-150-200 кг, в зависимост от дължината и ширината му."

акад. Васил Николов, археолог: "Те са използвали в началото един друг солен извор, съвсем близо до селището, но той е бил с по-малък капацитет. И след това, като са разбрали, че в куполни пещи вътре в селището производителността е ниска, това са 25-26 кг от едно зареждане на куполна пещ, тогава са изнесли на много по-силния солен извор."

Производството е изисквало стройна организация на много хора и очевидно не всичко е минавало гладко. Два скелета насред съоръженията подсказват може би за конфликт, наказания и убийство.

Севдалина Цанева, Исторически музей - Провадия: "Като пръстите на скелета са ето така. Сега ги разчистихме. Подозирам, че съвсем не е случайно. Всъщност започнахме да разчистваме ръката му."

акад. Васил Николов, археолог: "На този, който лежи по корем?"

Севдалина Цанева, Исторически музей - Провадия: "Той е по корем, като двете му ръце над главата са поставени и китките са една до друга."

акад. Васил Николов, археолог: "Черепът сравнително малък ми се струва."

Севдалина Цанева, Исторически музей - Провадия:"Не, за съжаление обаче, той се е забучил и всъщност очите му попадат ето в тази страна."

акад. Васил Николов, археолог: "Лежи върху другия или?"

Севдалина Цанева, Исторически музей - Провадия: "Този е първият, който е положен това е долния индивид, а този отгоре е легнал върху него ето така и ръцете му са отгоре И краката всъщност на горния покриват тялото на долния."

акад. Васил Николов, археолог: "Тези двамата защо са така погребани, това е много странно!"

Севдалина Цанева, Исторически музей - Провадия: "Те просто са хвърлени вътре в ямата и точно това обсъждахме с колегата, дали има вероятност ръцете им да са били вързани по някакъв начин."

Селищната могила и тази година поднесе изненади на изследователите си. Въпреки че са тук повече от 10 години.

БНТ: "Търсихте улица, а какво намерихте?"

акад. Васил Николов, археолог: "В този сондаж търсихме улица от началото на късния халколит, но докато стигнем до улицата, намерихме една къща, изгоряла, на пода на която имаше две малки панички, обърнати надолу с черно съдържание. Оказа се, че това е увъглена двузърненка, прораснала, с коренчета и подскочи нашата ботаничка Елена Маринова от радост, защото това е най-старата бира в Европа. В тия панички е произвежден малц."

БНТ: "А как разбират че .."

акад. Васил Николов, археолог: "Ами, хората са специалисти и знаят. Прорасналите житни класове са свидетелство именно за добива на малц. Те са били натопени в вода, стояли са няколко дни, такъв е процесът и явно къщата е изгоряла от пожар, вероятно случаен пожар и двете панички просто са паднали от лавицата долу и са захлупили съдържанието. И са запазили 7 хиляди години."

Но бирата, или както там са я наричали, съвсем не е била масово питие. Иначе щяха да са попаднали на следите й отдавна. При толкова много проучени къщи.

акад. Васил Николов, археолог: "Малцът е произвеждан за бира, но бирата не е за удоволствие да си сложат крак върху крак и да си пият бирата, а за обредни цели. Това не е да се наливат с бира. Наистина в обредността, психотропни вещества са използвани от дълбока древност, в ранно-земеделската обредност. И бирата, заедно с виното, това са двете алкохолни напитки, които имат най-стара история."

По-късните пластове също поднасят изненада. Тъкмо спрахя да се дивят на триетажните сгради, ето че този дом им донесе друго строително нововъведение.

акад. Васил Николов, археолог: "Тая къща е изгоряла при пожар. Датира са някъде около 4450 години пр. Хр. Това е началото на големият климатичен прелом в този регион. Вторият етаж е бил жилищен. Първият етаж, както на всички къщи тук е мястото за депониране на солта. Ето останки от стената. Но това, което е много интересно и което ни впечатли, това е огънатия под. Явно е, че така огъната, това е нивото на стените. Виждате, около 70 см е по-ниска средата на този под. Явно има мазе. Къщата имала мазе, за първи път срещам такова нещо, под цялата къща да има вкопано помещение, част, която може би се е наложило да бъде направена заради климатичните промени. Ако е станало много горещо, тези хора е трябвало да си съхранят храната някъде."

Очевидно къщите с мазе, както и с трети етаж са наложени от принудата на климата като първопричина. Засушаването ражда кризи, укрепленията се засилват, животът се затваря в крепостта, наложило се да прокопаят кладенец вътре, въпреки че изворът с вода е на 100 метра отвън. Животът зад крепостните стени започва да отеснява и налага третия етаж. Което изисква сериозна инженерна мисъл. И рухнала от само себе си къща досега не са откривали. Тази с мазето е горяла.

акад. Васил Николов, археолог: "Или е принудително запалена, т.е. пожар в къщата, може да е запалена отвън стената, със запалителни стрели, лесно могат да запалят къщата. Другият вариант е тогава, когато има някакъв проблем с хората, с които живеят в къщата. Тогава могат да днесат допълнителен дървен материал да запалят къщата, да изгори, да освободят душата на къщата, за да може да бъде построена друга. Това е преди заника на тази първа европейска цивилизация. Тези хора са можели много повече, отколкото ние можем да си представим."

И тънкостенните съдове с графитна украса са само едно от многото доказателства, за техните умения и естетически преживявания. Някои следи позволяват да се надникне и в друго тяхно измерение.

акад. Васил Николов, археолог: "Тази къща е била с украса по стените. Вътрешната повърхност на стените частично е била покрита с червена боя. И на някои места е рисувана с бели линии. И още съседни къщи в тези последните. Религиозно-митологичната система на древните е представена по някакъв начин и върху стените. Тези хора са били естети, но това, което рисуват, това представя тяхната религиозно митологична система."

Всъщност символите на техния култ са навсякъде. Вероятно и тези тотемчета са били лични.

Виолета Стоицова, археолог, НАИМ-БАН: "Ето тази костена фигурка е прекрасна изработка.
Това настигано е носено така. Възможно е, да. Възможно е да е носено човек."

След находките, които най-много радват археолозите са и тези съдове, калъпи за кълчетата сол, с различни номинали.

акад. Васил Николов, археолог: "Тук се качваме вече към тракийския период на паметника, тъй като се състои от селищна могила, праисторическа селищна могила, която по климатични причини е напусната. Около 4300 години нищо не се е случвало и тогава се заселва един тракийски аристократ, който си прави аристократичен комплекс в едната половина на могилата."

Тракийските пластове са от втори век пр. Хр., непосредствено преди Римската епоха. И е доста логично тракийският аристократ изградил монументалния си дом върху могилата да е черпел богатството си от същия солен извор.

акад. Васил Николов, археолог: "Тука е входа, но тук край входа, може би от двете страни е загладен на стената, виждат се останките от кирпичите, нанесена е штукатура и е рисувано върху нея. За съжаление само това парче е запазено."

Останалата половина от пространството върху могилата, пред монументалните градежи най-вероятно е била култова зона, археолозите откриват множество обредни ями, около които траките са извършвали своите ритуали. Но не за дълго. Гробът на аристократа бележи края на цялостното обитание на могилата.

акад. Васил Николов, археолог: "Тъй като предполагаме, че той е загинал при едно чуждо нападение, комплексът започва да се разпада и тук се виждат в профилите, вижда се един жълт пласт, това са останките от кирпичите. Вече в разрушения комплекс е направен този гроб."

Археолозите откриват гроба почти празен, с няколко стъкълца от съдове. Но са коменсирани с друго.

акад. Васил Николов, археолог: "Този камък е много интересен. Той е донесен от някъде и той е с един графит. Ето един елен, тялото му и рогата му и две сърнички."

Първоначално гробът е бил покрит с малък насип, тук се вижда височната му. Останалото до върха е натрупано в продължение на 200 години. Или култът към погребания е живял дълго след смъртта му. И всеки пласт свидетелства почитта на поколенията.