Начало
назад
Богати и бедни в Европа – еврокомисар Елиза Ферейра пред БНТ
Европейският комисар по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра бе на двудневно посещение в България. Днес, след срещата ѝ с премиера Кирил Петков стана ясно, че България ще усвои 22 милиарда лева по Кохезионния фонд на ЕС - с които България може да стопи изоставането си от останалите страни членки. Комисар Ферейра даде специално интервю за Бойко Василев.
БНТ: Г-жо комисар, кое е по-важно за ЕС - подкрепата за Украйна или комфортът за европейския гражданин, пристрастен към по-евтината енергия от Русия?
Елиза Ферейра, еврокомисар по сближаването: Това не са алтернативи. Трябва да се справим с две неща едновременно - Европа да разнообрази източниците на енергия, за да допринесе за справянето с климатичната криза и да следва геополитическия енергиен план, за да не бъде застрашена от външна енергийна зависимост.
БНТ: Но смятате ли, че увеличаващите се цени на енергията могат да доведат до преосмисляне на зелената сделка?
Елиза Ферейра: Бих казала, че сега повече от всякога отговорът на предизвикателството са възобновяемите източници. Те позволяват на ЕС и държавите членки да имат евтини източници на енергия - соларни панели, вятър, вода, зелена енергия - водород, например.
БНТ: Да, но когато бушува война, когато петролът и газът зависят от една държава възобновяемите източници не са бързо решение.
Елиза Ферейра: Според мен е обратното. Всъщност сега имаме възможността да променим драстично поведението си. Още един елемент, който подкрепяме и финансираме - пестенето на енергия. Ако се санират сградите, ако трафикът се управлява с повече разум, даже с изкуствен интелект, за да се избягват задръстванията, ако пестим енергия в промишлеността, обществените сгради, в домовете - сега е моментът за действие, за мащабни промени. Много държави вече го правят и ползите ще бъдат за всички.
БНТ: В това отношение още ли има очакване или дори натиск към България бързо да се откаже от въглищата?
Елиза Ферейра: Преходът от въглищни индустрии с въглероден отпечатък не зависи от желанието на хората. Той вече е тук заради растящите цени и недостига на суровини. Става все по-скъпо да се копае по-дълбоко за въглища. А и се плаща за въглеродните емисии. Така бизнесите залязват. Това не е новост. И преди са залязвали. Текстилът, корабостроенето, стоманата... Затова имаме специално финансиране за подкрепа на най-засегнатите региони, така че да управляваме прехода. Нека го подготвим, да създадем възможности за нови фирми, нови индустрии, а младите да бъдат преквалифицирани. Нека управляваме прехода заедно със стратегия, специфична за всяко място.
БНТ: Вчера посетихте най-бедния район на ЕС - българският Северозапад, посетихте Видин. Видяхте ли искра надежда?
Елиза Ферейра: Много надежда видях, не само искра. Трябва да видим какво пречи на развитието на определени места и как да насърчим потенциала им. Важна е достъпността, наред с чистата вода, третирането на отпадъците, както и да се организира цялото финансиране, което предлагаме. Кохезионните фондове заедно с фондовете за възстановяване и устойчивост възлизат общо на 17 млрд. евро. За сравнение досега за 14 години България е получила близо 15 млрд. за сближаване, а сега - 17 млрд. за 7 години. Потенциалът е огромен. Посетих интересно училище, възползвало се от тези фондове. Видях културен и исторически потенциал - крепостта Баба Вида, различни религии... Подкрепяме и възстановяването на Синагогата. Видях Дунав с целия туристически поток. Има традиции в земеделието, така че нека се организираме да изготвим визия и заедно да сближим Европа и България, защото разделението не носи сила.
БНТ: Но все още има свръх богати и свръх бедни в Европа. Оптимист ли сте, че ЕС може да разреши проблема с неравенството?
Елиза Ферейра: Не ЕС ще реши проблема, а местните хора с идеи и стратегии. Какво прави Европа? 1/3 от европейския бюджет е за сближаването, но не можем ние да разрешим проблемите. Това е работа на българското правителство. Ние сме тук в постоянен диалог. Управляваме нещо, което носи огромна отговорност - това са парите на данъкоплатците. И имаме нулева толерантност към измамите.
