Априлското въстание е безпрецедентно в своя отзвук и последвалата реакция на Европа. Дипломати, мисионери и журналисти идват у нас, за да подкрепят каузата ни и така желаното освобождение. Една англичанка, дъщеря на известния контраадмирал Франсис Бофорт и вдовица на защитника на българското население лорд Странгфорд, идва в България, за да помогне на оцелелите след жестокото потушаване на въстанието като оставя дълбока следа. Това е Лейди Емили Ан Странгфорд, която успява да построи шест болници, да нахрани и даде подслон на хиляди.

Октомври 1876-та. Емили Ан Бофорт, виконтеса Странгфорд стъпва на българска земя. Три месеца по-рано тя, както и хиляди други, е прочела статията на Джанюариъс Макгахан за зверствата при потушаване на въстанието. Този разказ дълбоко шокира европейската общественост - над 40 000 англичанки пишат до кралица Виктория за ужасната съдба на българското население. Провеждат се митинги в подкрепа на въстаналите българи. Организират се хуманитарни акции. Тези събития дори получават име - the Bulgarian agitation.

доц. д-р Мария Пилева, зам-директор на Институт за литература към БАН: "За кратко време се събира една сума от 29 хиляди британски лири, внушителна сума. И Лейди Странгфорд може да тръгне към България. Стига до Пловдив, откъдето се отправя към най-засегнатите части на 4-ти революционен окръг, а именно Батак, Перущица, Брацигово."

из писмо на Лейди Странгфорд до кмета на Лондон: "Тукашната бедност е дотолкова страшна, че може да ме погълне. Богати и сиромашки села са еднакво, съвършено разрушени и нищо друго не се вижда, освен хиляди злощастни, полуумиращи от глад треперащи жени и деца. Аз лично се срамувам от дрехите, които нося, от одеялата, под които спя, и храната, която ям, когато си помисля какво съм видяла около себе си."

Десетки хиляди, лишени от покрив и прехрана се скитат по пътищата. Започва епидемия от тиф и дизентерия - за седмица в Батак умират 50 души. Лейди Странгфорд дарява дрехи, одеяла, прави шест болници. В тях се приготвя и храна за бедните.

доц. д-р Мария Пилева, зам-директор на Институт за литература към БАН: "Самите помощи включват не само облекло, завивки, но и средства за възстановяване на домовете. Тя успява да уговори дървени къщи, които пристигат в района на Батак. Също така доставя 110 казана за варене на розово масло, за да се възстанови поминък. Раздават се много семена на населението, което има нужда от нов старт на живота."

При едно от пътуванията си виконтесата се среща с майката на Вазов - Съба.

доц. д-р Мария Пилева, зам-директор на Институт за литература към БАН: "Самият Иван Вазов й посвещава стихове, от които мога да прочета:
Гостенко, бъди честита,
в теб, сюрмаха този път, има помощ и защита.
Ти доказа на света, че в този век ужасни,
век на подлост, злоба, срам,
чувства светли и прекрасни,
греят и още, сам и там."

Тръгва си от България през април 1877 - квартирата й е затрупана от благодарствени писма. Идва отново малко преди Съединението - и е посрещната от хиляди. Сред тях е и Петко Славейков. Споменът за нея през годините незаслужено избледнява. Лейди Емили Ан Странгфорд - пътешественик, изследовател, филантроп и един от великите благодетели на българския народ