Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

"Галъп": Румен Радев остава най-харесваният политик у нас, доверието в правителството расте

от БНТ
11:18, 25.01.2022
Чете се за: 11:47 мин.
У нас
Снимка: БГНЕС
Слушай новината

Президентът Румен Радев започва мандата си с традиционно високо доверие от 58,5% и с недоверие от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие). Това сочат данните от представителното за пълнолетното население на страната проучване от независимата ежемесечна изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан" - "Лице в лице", проведено сред 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари.

Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%) – това се случва за пръв път от началото на първия мандат "Борисов" през 2009 г. насам и показва акумулиране на надежда за край на политическата криза. Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат "Борисов" и последвалите протести по повод високи цени. Има закономерен за начало на мандат ръст и в доверието в парламента и то достига 31,9%, при спадащо недоверие (56,9%).

Позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не искат Северна Македония да започне преговори при никакви условия, 60,8% – само ако изпълни договора си с България, а 7,6% не поставят условия. В края на 2020 г., много по-сериозен беше делът на колебаещите се – който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната, опция.

Високо институционално доверие на прага на втория мандат на президента

Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4.

Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.

Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са:

  • Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката
  • бившият служебен премиер и настоящ министър на отбраната Стефан Янев
  • вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев (също с нарастващо доверие)
  • вицепрезидентът Илияна Йотова

В идните месеци, с нарастване на разпознаваемостта на новите лица и с края на инерцията на общественото мнение около изборите, картината на личното доверие на различните фигури ще добие завършен вид и ще си струва да се разгледа в детайли.

Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционните за нашето общество негативни нагласи към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите изразяват лично доверие към нея, 41,2% казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.

Тридесетгодишният изследователски опит на "Галъп интернешънъл" позволява да бъдат проследени тенденциите в доверието към президентската институция от 90-те години насам. Механизмът на избор и конституционната роля на президента предполагат високо обществено доверие в тази институция.

Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първия мандат на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.

Стартов кредит на доверие към правителството

След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се случи през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов.

Сега 44,9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% - не. Останалите не могат да преценят.

През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета "Борисов 3", последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.

Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци.

В настоящия случай предизвикателствата никак не липсват, като се има предвид, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да растат.

"Галъп интернешънъл болкан" следи икономическите равносметки и очаквания на българите и този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 и началото на 2013 г. Тогава, високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.

През отминалото десетилетие този показател обикновено показваше стойности в полето между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г. – които оказаха и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите.

Начални положителни сигнали за парламента

Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас.

Тридесетгодишната изследователка традиция на "Галъп интернешънъл" показва, че преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ. Парламентът се превръща във фокус на негативното отношение към партийната политика.

В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-ото Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението.

През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на "ножицата" между позитивни и негативни оценки в позитивна посока. Макар и при запазване засега на първенстващото положение на негативните оценки.

Това е типичният за старт на мандат "бонус" доверие, както и очаквана инерция от наскоро отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица.

Казусът със Северна Македония

Помолени да изберат измежду три опции в началото на 2022 г., мнозинство от 60,8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България.

15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Република Северна Македония да стане член на ЕС, а 7,6% избират опцията България да подкрепи Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.

Данните показват високи нива на принципна подкрепа в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия. 51,1% бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Република Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8% смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор.

Оказва се, че сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция.

Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма как да улови техните ефекти, защото завърши преди срещите в Скопие и София.

Данните са от последната вълна на изследване "лице в лице" между 6 и 14 януари 2022 г. с добавка от предходната вълна – през декември 2021 г., както и с ретроспекция от предходното близо десетилетие на изследвания. В последната вълна на изследване са участвали 805 пълнолетни българи лице в лице. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 000 души. Единствено "Галъп интернешънъл болкан" разполага с подобни данни – ежемесечно от повече от тридесет години насам.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Рой Ходжсън поема Уотфорд
Рой Ходжсън поема Уотфорд
Турските авиолинии удължиха забраната за кацане в Истанбул
Турските авиолинии удължиха забраната за кацане в Истанбул