Близо пет години българската държавна администрация е била обект на кибершпионаж. Хакерска група е имала продължителен достъп до институционални системи и според първоначалната информация е събрала около 130 хиляди гигабайта данни. Компрометирани потребителски профили или уязвимости в системите вероятно са осигурили първоначалния достъп на хакерите, коментира в "Денят започва" киберекспертът Явор Колев.
Според него става въпрос за различен тип атака, при която целта не е блокиране на системи или искане на откуп, а продължително и незабелязано събиране на информация.
Явор Колев – киберексперт: „Имайте предвид, че този кибершпионаж не е обикновена кибератака, хакерска атака, която цели да бъдат откраднати данни, блокирани системи и търсене на откуп с цел имотна облага. Тук идеята на хакерите, на групата, е била да бъдат дълго време в системите, да прихващат информация, която впоследствие да бъде използвана по един или друг начин, но явно с разузнавателна цел.“

Компрометирани потребителски профили, служебни акаунти или уязвимости в системите вероятно са осигурили първоначалния достъп на хакерите. След това те са се придвижвали между различни системи, използвайки и легитимни административни инструменти. Това е затруднило откриването им. Според Колев обаче пет години са изключително продължителен период, който поставя сериозни въпроси за мониторинга, управлението на достъпите и цялостната организация на киберсигурността.
Един от най-сериозните въпроси е какъв е обхватът на изтеклата информация. При евентуален достъп до документи, свързани с работата на институциите, държавни проекти и кореспонденция с международни партньори, последствията могат да засегнат и националната сигурност.
Явор Колев – киберексперт: „Събирането на тази информация, както се твърди за 130 000 гигабайта, е много сериозен теч на информация, която компрометира въобще дейността на българските институции, тъй като тази информация може да бъде използвана за узнаване от страна на вражески държави на държавни тайни.“
Колев подчертава, че все още няма яснота дали хакерите са имали достъп до класифицирани мрежи и документи с гриф за сигурност, както и до кореспонденция с партньорски служби от Европейския съюз и НАТО. Предстои анализ на информацията, която е била достъпна за атакуващите, както и разследване, което да установи произхода и характера на атаката.
Прекратяването на проникването не означава, че опасността е напълно отстранена. Експертът предупреждава, че достъпът може да бъде възстановен, ако не бъдат открити и отстранени всички уязвимости.
Явор Колев – киберексперт: „Това, че в момента е прекратен достъпът, не означава, че той не може да бъде възобновен.“
Според Колев е необходимо разследването да продължи съвместно с партньорските служби, за да се установи кой стои зад атаката и дали тя е била държавно спонсорирана. Засечените групи са действали от различни точки на света, но това не изключва координация от страна на една държава.
Наред с разследването обаче основна задача остава укрепването на защитата на държавните мрежи и предотвратяването на нови пробиви.
Киберекспертът уточнява и че според информацията, обявена до момента, няма данни за изтичане на лични данни на граждани. По думите му подобни групи обикновено не се интересуват от лична информация с цел изнудване на обикновени потребители, а търсят достъп до чувствителни държавни документи и тайни.
Електрозахранването в почти цяла Северозападна България е възстановено след силната буря снощи
Трета атака само в рамките на седмица: Спряха движението по Кримския мост