Испанците протестират срещу поскъпването на жилищата и разходите за живот

Големите градове и туристическите райони са най-силно засегнати от жилищната криза въпреки по-високите заплати. Разминаването между ръста на заплатите и поскъпването на жилищата доведе до обща стачка на 11 ноември.

Да получаваш заплата малко над средната за Испания вече не те предпазва от проблемите, породени от жилищната криза. Мар се сблъсква с тях тази година, когато договорът ѝ за наем изтича, а съквартирантката ѝ съобщава, че е успяла да си купи къща благодарение на наследство от роднина.

32-годишната жена работи в Мадрид и получава около 2500 евро нето месечно при 14 плащания годишно. Възможностите ѝ да заживее сама вече са ограничени: или да договори нов наем с наемодателя си на минимална цена от 1000 евро месечно – сумата, която двете са плащали през последните пет години, или да потърси жилище на пазара, като се опита да не отделя повече от 30% от заплатата си за наем, тоест около 750 евро.

„Другият вариант би бил да купя жилище, но разходите ми за наем през годините не ми позволиха да спестя много, особено като се има предвид покачването на цените. Имам и гараж, за който плащам отделно около сто и няколко евро, а за бензин харча може би по 50 евро седмично. В крайна сметка покупателната ми способност намалява“, разказва тя пред RTVE Noticias.

Ако Мар потърси апартамент под наем с площ над 40 кв. метра за 750 евро, ще намери само една оферта в целия Мадрид в имотния портал Idealista, а не само в централната част на града. Трябва да увеличи бюджета си до 850 евро, за да се появят осем обяви, като само шест от тях са за дългосрочно наемане. Възможностите за наем до 750 евро нарастват до около двадесет обяви, ако е готова да живее в студио с площ под 30 кв. м в столицата, където строителните норми вече не позволяват нови или основно ремонтирани жилища да бъдат толкова малки.

За да плаща 1000 евро, казва тя, предпочита да остане в настоящия апартамент, въпреки че това би означавало да отделя повече от 40% от заплатата си за жилище – над границата на финансовата поносимост. Четвъртият вариант изглежда най-изгоден: да наеме стая от бившата си съквартирантка, която вече е собственичка на жилището, на по-разумна цена и да се откаже от самостоятелния живот. „Всичко е направено така, че да живееш с партньор“, оплаква се тя.

Става дума за заплата, която е по-висока от тази на повечето работещи в Испания. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средната годишна заплата за 2025 г. е била еквивалентна на 2508,64 евро бруто месечно при 14 плащания годишно, от които трябва да се приспаднат данъците. Националният статистически институт (INE) предлага допълнителни данни, макар и по-старите – от 2024 г. Тогава медианната заплата – стойността, която се намира точно в средата, ако всички заплати бъдат подредени от най-високата до най-ниската – е била 2001 евро, а най-често срещаната заплата е възлизала на 1180 евро.

Градове с по-добри работни места, но и по-скъпи жилища

Покупателната способност обаче не зависи само от заплатите.

„Мисля, че да, заплатите са се увеличили, но ние сме задушени. В големите градове има много възможности, но това не важи за цялата страна. В повечето автономни области заплатите са под средното равнище“, казва Хорхе, на 32 години, който се е преместил от Валенсия в Барселона, за да подобри перспективите си за по-високо възнаграждение.

Данните на INE за 2024 г. потвърждават наблюденията на Хорхе и причините за преместването му: само Каталуния, Мадрид, Навара и Страната на баските са над средното равнище по брутни заплати. Сега той получава около 1700 евро месечно при 14 плащания годишно и отделя малко над 32% от доходите си за наем. В каталунската столица обаче служителят в архитектурно студио се сблъсква и с други проблеми, които свързва с факта, че градът се е превърнал в „парк за развлечения за европейци, които подобряват качеството си на живот за сметка на местните жители“.

„В продължение на една година бях незаконен наемател в жилище за социално настаняване. Получих договор, след като изтече 10-годишният срок, през който собственикът нямаше право да го отдава на свободния пазар. Сега ще му плащам половината от наема на черно. Когато търсиш прилично жилище, винаги си принуден да се съобразяваш с условията на наемодателя“, споделя той.

По думите му проблемът е широко разпространен сред познатите му. Създават се множество групи в WhatsApp, в които хората споделят информация за нови жилища под наем и обсъждат конфликти с агенции за недвижими имоти. „Днес се събудих с това съобщение от приятел на приятел: „Хора, някой познава ли адвокат, който да се заеме със спорове с наемодатели и връщане на депозити?“

Изследване на Института за проучване на Deutsche Bank, цитирано от Европейската комисия в подкрепа на жилищния ѝ план, показва, че средният наем в Барселона и Мадрид се равнява на 74% от средната нетна заплата. Сред големите европейски градове единствено Лисабон надхвърля този дял – там наемът достига 116% от средната нетна заплата.

Средните по големина градове също са засегнати от рязкото поскъпване

Барселона и Мадрид, заедно с Балеарските острови, са сред местата с най-високи наеми в Испания. Най-голямото увеличение на предлаганите наеми през последната година обаче е отчетено в градове като Уеска (20%), Уелва, Паленсия и Понтеведра (13%), според данните на Idealista.

В градовете с най-високи наеми се наблюдават и значителни разлики в динамиката на цените. В Барселона, където се прилагат ограниченията за наемите съгласно Закона за жилищата и пазарът е определен като напрегнат, цените на новите договори за наем са нараснали само с 0,3% през последната година. За сравнение, увеличението в Палма де Майорка е 7,6%, а в Мадрид – 4,5%, където няма ограничения върху ръста на наемите.

Между градовете с най-голямо поскъпване и тези с най-високи цени е Валенсия, където живее Рафаел. 38-годишният художник от Кордоба е видял как наемът за апартамент в периферен, но добре свързан район на града на река Турия е нараснал от 450 евро преди пет години до 800 - 900 евро в момента. Увеличението е над 70% и според него е „безумно“. Затова е решил да се премести в близко населено място, където може да си позволи по-голяма къща със собствен двор.

Наемодателят му го е уведомил четири месеца предварително, че ще има нужда от апартамента в началото на януари. Търсенето на ново жилище обаче не е лесно. Рафаел изплаща ипотека, която е изтеглил за около 60 000 евро, за да си върне семейната къща в Кордоба, след като данъчната служба я е иззела заради непогасено задължение от 27 000 евро. Инвестиционен фонд е купил имота, след което Рафаел го е придобил отново съвместно с друг роднина, като сделката е приключила на цена три пъти по-висока от тази, на която специализираната компания е придобила имота.

И до днес той изплаща ипотеката. Месечната вноска натоварва бюджета му, а агенциите за недвижими имоти отказват да му предложат нов договор за наем. За да успее, ще има нужда от гарант – приятел, който да гарантира плащанията му.

„Наемът трябва да бъде една трета от заплатата ми. Ако надхвърли 400 евро, вече не мога да си го позволя. Последната ми заплата беше 1278 евро“, казва той. Признава обаче, че получава и друга част от възнаграждението си на черно, а през последните години запълва уикендите си с неофициална работа, за да допълва доходите си. „Няма друг начин да живееш спокойно, без това да ти струва психическото здраве. А може би и физическото“, заключава той.

Това напрежение, породено от разминаването между ръста на заплатите и поскъпването на жилищата, доведе до обща стачка в Испания тази сряда – първата, свикана от основните синдикати от 14 години насам. Тя се проведе с подкрепата на Синдиката на наемателите. Неговият лозунг обединява историите на Мар, Хорхе и Рафаел, макар че само един от тях е потвърдил, че ще се присъедини към протеста: „Заплати. Жилища. Цени“.

Статия, написана от Sofía Soler (RTVE), първоначално публикувана на 10 ноември 2026 г.