Как са посрещали Бъдни вечер във Варна преди 100 години

Днес е Бъдни вечер. На днешния светъл християнски празник семейството се събира около трапезата, на която задължително има нечетен брой постни ястия - традиция, съхранена и до днес.

Празниците носят един особен дух, една особена магия, защото има повод семейството, близките да се съберат на една трапеза и разбира се, всеки един празник има своите обичаи и своите обреди.

Най-възрастният от семейството прикадява с лемеж, върху която се слага разпалена жар, софрата, която е сложена на пода върху слама. На нея присъстват постните ястия, защото това е последната постна вечеря - обясни в "Денят започва" уредникът на Етнографския музей във Варна Дияна Тодорова.

Задължителните ястия във Варненския край са ошав, боб, а в Провадийско се прави варено жито, което се слага на трапезата. Интересно ястие е баклата, която се сварява и се прави на каша. В градска среда на софрата задължителни са лозовите сарми с пожеланието да се навива късметът така, както са навити и сармите.

"На питката се изобразяват различни символи, свързани с основните поминъци - със земеделието, животновъдството, соларни символи. Замесва се от най-възрастната жена в дома, която умее да прави обредните фигури", разказа още Дияна Тодорова.

Отделно се прави вид превит кравай.

Най-очаквани в Бъднивечерската нощ са коледарите - ергени или млади женени мъже, облечени в най-хубавите си дрехи. Най-интересна е украсата по калпаците на мъжете.

Репортер: Нивелина Няголова