Лекарите на първа линия и на празника на медиците

Най-крайните оценки за това, което светът преживява в момента, стигат дори до определения като Трета световна война. Война, обаче, която не познава граници и в която врагът е неведим и е навсякъде. Война, в която войниците не носят оръжия, а бели престилки. Днес е световният ден на лекаря.

В последните дни съвсем забравят за себе си.

Д-р Яна Аксентиева - "Инфекциозно отделение", УМБАЛ "Св. Анна": Имам чувството, че постоянно съм тук, постоянно има болни, постоянно има нужда от внимание.

И оставят всичко за после - и съня, и храната, и почивката.

Подполковник д-р Дончо Дончев - оториноларинголог, доброволец в Инфекциозната клиника на ВМА: Тук има хора, които от края на януари са активирани. Водят една наистина денонощна война. Има майки с деца, малки деца. Въпреки всичко си вършат работата.

Те са най-мълчаливите. Виждат най-много и казват най-малко.

Подполковник д-р Дончо Дончев - оториноларинголог, доброволец в Инфекциозната клиника на ВМА: Ако някой войник се оплаква в окопа, не му е там мястото.

Тя е лекар от година. Съвсем в началото на своя път. Той е лекар от години. От достатъчно много години и на достатъчно много места. Бил е част от военни мисии и е поглеждал неведнъж в очите на страха.

Подполковник д-р Дончо Дончев - оториноларинголог, доброволец в Инфекциозната клиника на ВМА: Най-страшното нещо са децата на войната.

Специалността му е "Уши, нос, гърло". И днес можеше да е в своя кабинет, далеч от заразата. Но е избрал доброволно да бъде в инфекциозно отделение. За да е част от първата линия на друга битка.

Подполковник д-р Дончо Дончев - оториноларинголог, доброволец в Инфекциозната клиника на ВМА: Война с милиарди невидими войници. Един невидим миниатюрен, в милиони лица враг, който размахва косата.

Може и да трепват, докато спасяват някого. Но няма да го кажат.

Д-р Яна Аксентиева - "Инфекциозно отделение", УМБАЛ "Св. Анна": Страх ме е да не съм вирусоносител и да заразявам другите пациенти.

Сега, когато всички ги търсят за съвет, лекарство и изход, те нямат точна рецепта.

Д-р Яна Аксентиева - "Инфекциозно отделение", УМБАЛ "Св. Анна": Не се знае точно кога ще бъде краят.

Подполковник д-р Дончо Дончев - оториноларинголог, доброволец в Инфекциозната клиника на ВМА: Всички очакваме някакъв прилив, въпросът е да не е цунами.

И макар да ги делят години опит, има нещо, по което силно си приличат. Водят битки. Но не помнят победите. Сънуват загубите.

Д-р Яна Аксентиева - "Инфекциозно отделение", УМБАЛ "Св. Анна": Всеки път си мисля дали е било възможно да се направи нещо повече.

А аплодисментите за тях не ги карат да се чувстват герои.

Подполковник д-р Дончо Дончев - оториноларинголог, доброволец в Инфекциозната клиника на ВМА: Човек не отива на война, за да получи благодарност. По-скоро ме карат да се чувствам виновен.

Защото не винаги успяват да спасят. Тук разговорът спира. Бързат да се върнат на първа линия. До другите си колеги.

Д-р Яна Аксентиева - "Инфекциозно отделение", УМБАЛ "Св. Анна": Нещата са под контрол.

Подполковник д-р Дончо Дончев - оториноларинголог, доброволец в Инфекциозната клиника на ВМА: Справяме се.

Д-р Яна Аксентиева - "Инфекциозно отделение", УМБАЛ "Св. Анна": Всичко ще бъде наред.

Подполковник д-р Дончо Дончев - оториноларинголог, доброволец в Инфекциозната клиника на ВМА: Тая война трябва да мине. Ще я спечелим, ще мине, със сигурност ще я спечелим тоя път.