МВнР не е било уведомено за прибирането на Ива Михайлова в България, това обясни пред журналисти в Люксембург външният министър Велислава Петрова.

• Ива Михайлова се прибра в България

"Министерството на външните работи не е участвало по никакъв начин и не сме били уведомени за предприетите от тяхна страна действия. Важното в случая е, надявам се, тя да може да намери възможност за адекватно лечение в България и то да ѝ бъде осигурено възможно най-скоро. Но в случая по-скоро сме свидетели на факта, че при един хуманитарен случай, който не получи ответна реакция в РСМ, се е прибегнало до някакви отчаяни действия."

Ние оказваме подкрепа по дипломатическа линия за случая, подчерта министър Петрова.

"Знаете, че поставяхме въпроса на най-високо ниво. Както Министерството на външните работи, така и премиерът и президентът поставяха въпроса за необходимостта тя да получи достъп до лечение. Видяхте последните развития със съгласието от македонска страна тя да бъде прегледана от български лекар в РСМ."

Министър Петрова участва в редовното заседание на Съвет "Външни работи", което се провежда в Люксембург. Министрите на външните работи ще обсъдят руската агресия срещу Украйна и ескалиращата хибридна кампания срещу Европейския съюз и държавите членки, ситуацията в Близкия изток и други актуални въпроси от международния дневен ред. Те ще обменят мнение и относно въздействието на разширяването върху сигурността и отбраната на ЕС.

Относно работата по създаване на черноморски хъб, Петрова коментира:

"Надяваме се да можем да осигурим финансиране през следващия бюджет. Има много специфики, които трябва да бъдат изчистени, за да може той да заработи. Защото тук става въпрос за разделение на труда и на различните видове дейности между нас и румънската страна. Политическото съгласие между двете страни беше важната първа стъпка. Сега екипи от двете страни работят технически по въпроса какво би било реално възможно. Най-важното е, ако се събира такава информация, как тя да бъде използвана, защото това също ще бъде ключово и ще определи до каква степен хъбът ще бъде полезен както за нас, така и за съюзниците. Така че работим в две направления. От една страна, как ще се използва на практика и технически. От друга страна, как ще го финансираме. Това е обект на работа в момента."

По време на срещата в Люксембург ще бъде обсъдена темата за сигурността в Черно море.

"Знаете, че ние поставяме Черно море като важна ключова стратегията за ЕС още със съвместната си работа с Румъния по линия на този хъб за сигурност в Черно море. Но отвъд това е важно да разглеждаме Черно море не само като регионален въпрос, а и като въпрос, който има отношение към всички страни от Европейския съюз и по линия на НАТО. Тук дискусията по-скоро ще бъде за това как може да подсигурим по-безопасно корабоплаване в Черно море и специално по линия на търговските кораби. Видяхме, че в Румъния и България имаме такъв тип атаки. Такава инициатива за мораториум върху атаките срещу търговски кораби беше предложена от страна на Франция, с която водим диалог как точно това да може да бъде приведено в действие, защото ще бъде изключително важно. Смятам, че работата по индивидуални атаки и инциденти е един въпрос, но по-важно е как проблемът да бъде решен изначално. Видяхте, че има някакви наченки на възможности за спиране на огъня по енергийната инфраструктура според това, което разбрахме от американския президент. Дали ще се случи на практика и дали страните - Русия и Украйна - ще участват в този процес, предстои да видим. Тук става въпрос за дипломатически усилия. Очевидно е, че принуждаването никога не води до устойчиви действия. В случая е ясно, че Съединените щати водят активен диалог и с Русия, и с Украйна. Надявам се наистина това, което беше обявено, да влезе в сила и да се спазва.

- БНТ: Мислите ли, че спирането на атаките срещу търговски кораби също е част от разговорите, които САЩ водят с Русия и Украйна?

- Не мога да коментирам какво точно се обсъжда в разговорите, но очевидно всякакъв вид различни усилия за деескалация и за намаляване на напрежението са обект на дискусия, така че очакваме и това да бъде част от тези разговори."

Външният министър коментира водените преговори за бюджетната рамка на Европейския съюз за 2027 г.

"Ние водим преговори. Те не са обект на дискусията в рамките на Съвета "Външни работи". Позицията ни е свързана с това, че за нас е важно, да, при по-малък бюджет нашата вноска е по-малка, което е в посоката, която ние искахме. Но е важно как се разпределят ключовите за нас приоритети. По линия на кохезионната политика и политиката по земеделие няма сериозни проблеми с това предложение. Така че от тази гледна точка то е положително за нас. Но все още има детайли, които се изясняват по другите направления. Предстои в рамките на следващия съвет на ниво лидери това да бъде дискутирано. Всяко следващо предложение се разглежда, защото тук става въпрос не само за работата на конкретно министерство - било то Министерството на финансите или Министерството на външните работи, - но и за самите секторни министерства, които ще бъдат засегнати. Така че да, има положителни елементи за нас в по-малкия бюджет. Но ключово ще бъде и как се разглеждат собствените ресурси, а там няма голям напредък. Така че все още има поле за дискусия и за развитие."