Министър Сербезова: Няма липса на ковид лекарства в болниците

Министърът на здравеопазването Асена Сербезова отговори на депутатски въпроси на заседание на здравната комисия в парламента.

Здравното министерство е изготвило 6 проектопредложения за здравеопазване, включени в Плана за възстановяване, отговори министърът на въпрос от "Продължаваме промяната". Предвижда се финансова помощ за оптимизиране на редица ресори - онкологично лечение, Спешна помощ, психиатричната и доболничната помощ. Общият размер на средствата е малко над 791 млн. лв., като повече от половината са за осигуряване на медицинска апаратура.

Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС заяви, че в момента в София са заети по-малко от 50% интензивни легла, а взетите противоепидемични мерки не отговарят на плана на правителството за справяне с пандемията. Попита за формулата, по която се изчисляват заетите интензивни легла.

"Заетите интензивни легла са само един от факторите. Моделирането се основава освен на формулата за интензивни легла, и на потвърдените случаи от началото на пандемията, потвърдени случаи по възрастови групи, сред медицинския персонал, по области, починали, активни случаи", отговори Сербезова.

Доц. Чакъров от ДПС попита дали одобрените лекарства за ковид, сред които и моноклоналните антитела, са налични в страната.

Към момента няма лечебно заведение, в което да има липса на моноклонални антитела. Изискана е информация от регионалните здравни инспекции в страната за ефективността на лекарствата, като резултатите към този момент са добри, отговори министър Сербезова.

ОТ БСП попитаха дали моноклоналните антитела са безопасни за лечение, заради излезлите проучвания за нежелани реакции. Освен това - какви данни са предоставени от здравното министерство на МВР във връзка с обявеното разследване на 10-те милиона лева за строеж на педиатрична болница.

"За моноклоналните антитела и другите лекарствени продукти за перорално лечение се водим от научния потенциал на 27 държави членки на ЕС и тези лекарства се прилагат само тогава, когато има показания за тях. Заради нежеланите реакции поискахме от РЗИ информация за ефективността им", обясни Сербезова.

Инвестиционната компания за построяването на детската болница е трябвало да върне 10-те милиона лева, но не го е направила, затова и здравният министър е подписала заповед за проверка.

От ИТН попитаха дали се предвижда взаимодействие с общините, особено в градовете с повече население, където може да има невъзможност за осигуряване на лекарски и фармацевтични грижи.

"Имали сме разговори с БЛС и Българския фармацевтичен съюз за изменения в нормативната уредба, които да предвиждат т.нар. публично-частни партньорства, които са много популярни на Запад и са един от инструментите за преодоляване на тези проблеми", отговори министър Сербезова.

Д-р Симидчиев от "Демократична България" попита докъде е стигнал проектът за развитие на спешната медицинска помощ в страната.

"Закупени са и са доставени 358 нови оборудвани линейки, закупено и доставено е цялото предвидено медицинско и немедицинско оборудване - респиратори, аспиратори, дефибрилатори, монитори и т.н. Успоредно с това се изпълняват и дейностите по обновяването на материалната база на спешната медицинска помощ", заяви здравният министър.

Депутатът Елена Гунчева от "Възраждане" попита колко лечебни заведения са закрити откакто са преобразувани в търговски дружества и какви мерки ще предприеме министерството.

"Предстои преработване на Националната здравна карта на областно ниво, с лечебни заведения и съответните специалисти. Министерството на здравеопазването субсидира държавните и общински лечебни заведения за извършване на определени дейности, като има критерии и ред в наредбата", каза проф. Сербезова.