Начало
назад
Младежки банди в моловете и насилие сред подрастващите - какви проблеми се крият под повърхността?
Кадри с летящи столове и юмруци срещу по-слаби връстници шокираха обществото през изминалата седмица, а случаите отпушиха вълна от сигнали в социалните мрежи, останали невидими за институциите. Срещу бандите от подрастващи от МВР осигуриха повече патрули и проверки, а големите търговски центрове - повече охрана. Ще доведат ли тези мерки до корекция и какви проблеми се крият под повърхността?
Летящи столове, ритници и юмруци нарушиха шума на забързаното ежедневие. Тийнейджъри с черни качулки, маски, палки, боксове се появиха на върха на айсберга от насилие и агресия в обществото. Последваха обвинения в хулиганство, кражби и заплахи срещу връстници. И ако 1/8 се оказва видимата част на един айсберг, то въпросът е какво се крие под повърхността.
"Това са имитации, театрализации, драматизации, за да станеш център на внимание. Дълбоко психологически погледнато - това е зов за помощ", смята д-р Пламен Димитров - психолог.
"Много често причината за агресията е момче или момиче, което не могат да си разделят. Това, че се чувстват безнаказани и могат да правят каквото си поискат", каза Ваня Цонкова - СДВР.
След нападенията в търговски центрове записи от охранителни камери показаха и дръзко хулиганство на улицата. Група футболни фенове съблякоха и ритаха свои връстници заради спортните им пристрастия.
"Нелицеприятна гледка."
"Причаквали са ги. Нападнали са ги. Още едно момче е с разбита глава. Те са били с тениски на ЦСКА. Те са ги съблекли голи заради това, а другите мисля, че са били фенове на "Левски".
"Възрастен мъж, който е бил на спирката на трамвая, също е бил пребит".
Оказва се подобни сюжети не са прецедент, а в тях съучастват и пасивни наблюдатели. Доказва го Фейсбук група, създадена от Ирина Иванова. За отрицателно време са получени хиляди сигнали за групи от момчета, които бродят в моловете. Не само бият, но унижават по-слабите и демонстрират безнаказаност.
"Не зная защо никой не е обърнал внимание и са игнорирани всички тези сигнали - побои, насилие, хора разказват за употреба на оръжие. Първо, моловете не са увеличили охраната си, полицията твърди, че при тях сигнали почти липсват, а градските власти не са проучвали случаите. Мълчанието е още едно лице на друго явление - хората не говорят, защото не вярват, че някой прави нещо по техните сигнали", коментира Ирина Иванова.
"Ние сме свикнали на насилието в много форми и не го наричаме така, защото сме обръгнали. Насилието е повсеместно. Вижте насилието в парламента и политическата ни система. Насилието е в икономиката като начин, по който те принуждават да правиш неща, които не отговарят на интереса ти, но си принуден под икономически натиск. Вижте нещата в семейството, домашното насилие се удвои или поне тази част от него, която е видима", отбеляза д-р Пламен Димитров - психолог.
Според него зад примерите с бандите, които търсят по-слаби жертви, се крият дълбоки социално-обществени проблеми. Демонстрацията на сила върху по-слабия придава значимост и компенсира комплекса за малоценност на много нива.
"Поведението им показва, че са неглижирани, че няма около тях модели на поведение, които да им дават значимост без да стигнат до крайности. Затова търсят театрални сцени. Молът е много подходящо място", каза Пламен Димитров - психолог.
"Дълго време са били безпомощни жертви на някаква друга форма на насилие или лишение, за да обърнат посоката към това да набият невинен гражданин, защото им е направил забележка."
"В тази стая са разположени компютърът, на който се вижда записът от съседната стая, където са децата и психологът. Това са слушалките, от които се чува разговорът. Тук, ако има съдия или разследващ полицай, записват това, което се чува от другата страна на стъклото. През стъклото децата не могат да ни видят, само ние ги виждаме", обясни Ваня Цонкова - СДВР.
При работата с малолетни и непълнолетни могат да се прилагат 13 възпитателни мерки, разказва тя. Най-тежката е интернат, а по-леките - предупредителни, като например ограничение за посещаване на определени места. Може да бъде назначен и обществен възпитател.
"Най-големият брой са хулиганствата и увреждането на чуждо имущество и кражби", обясни Цонкова.
Данните на СДВР показват, че от началото на годината са постъпили 13 сигнала за хулигански прояви в търговски центрове, а предходната година е имало 9 случая. Пътят към корекция на поведението минава през детска педагогическа стая.
"Ако е с едно престъпление - ходят поне веднъж в месеца. Ако вече е с повече престъпления, ходят доста по-често. Това са разговори, беседи по отношение на техните прояви и за това как трябва да продължат да се държат в обществото. На територията на София има 34 инспектори в детска педагогическа стая, които за мен са крайно недостатъчни за тази профилактична работа", каза Ваня Цонкова - СДВР.
"В доста голяма степен тези мерки се изпълняват. Има родители, които не виждат смисъл. Решават да обжалват решенията на комисията, но с това те не помагат на децата си", допълни тя.
Често младежите се раздвоени между гласовете на родители, учители, възпитатели.
"Например инспекторът му говори едно, в местната комисия друго, а вкъщи му казват - "Я не ги слушай тези". В крайна сметка нищо няма да се получи", категорична е Ваня Цонкова.
"До две години работим с тях и ако няма никаква друга проява детето, се сваля от отчет и повече никой не се занимава с него."
Практиката на специалистите, които работят с младежи, извършили престъпления, показва, че каквито и мерки да се вземат - нищо не може да замести правилната семейна среда. Ако тя липсва, предпоставките провиненията да станат рецидив са големи.
"Липсва контрол на родителите върху това, което те правят по цял ден и това, че нямат достатъчно занимания в свободното си време", подчерта Цонкова.
"В Закона за закрила на детето е разписано до кога могат да бъдат навън, докога могат да посещават заведения, което също не се спазва. След 21.00 ч. навън не трябва да има никой непълнолетен."
"Възпитанието беше казано, че не е задача на образователната система, само образованието било. Е, берем плодовете. Виждаме най-гнилите ябълки, а всъщност това го има отдавна и не се вземат мерки точно от същите, които твърдят, че сега ще решат проблема", отбеляза Пламен Димитров.
"Ако не мислиш системно, ще работиш на парче, ще се сещаш да съдиш, да наказваш без да знаеш, че ефектът е обратен от това."
От кадрите с насилие става ясно, че бандите показват боксови умения, а някои от момчетата вероятно са тренирали в спортни зали.
Иван Кръстанов е световен и европейски шампион по кикбокс. В момента работи активно с подрастващи - треньор е на близо 100 деца в 81-во СОУ, поддържа и собствен клуб с над 1000 активни спортисти. Шампионът също има обяснение на кадрите с юмруци и ритници, които хулиганите раздават гордо наляво и надясно.
"Тези деца нямат ясна цел в живота, която да следват. Определено не знаят къде да си упражняват агресията и по какъв начин да я упражняват. Това си го обяснявам с липсата на спорт в ранна детска възраст", смята Иван Кръстанов - световен и европейски шампион по кикбокс.
Той споделя, че досега не е имало случай на проявена агресия извън залата на децата, с които работи.
"Треньорът също така е и психолог. Той е и приятел на трениращите. Постоянно разговаряме, ако има проблеми, се опитваме да поговорим с детето, търсим контакт с родителите, да сме в добри отношения с родителите. Трябва да бъдем екип. Треньори, родители, учители с разговори, приказки се потушават такива неща още в зародиш", подчерта Иван Кръстанов - световен и европейски шампион по кикбокс.
- БНТ: Как се възпитава спортна етика в тях?
- Спортна етика се възпитава с личен пример. Личен пример от нас, действащите шампиони, от нас, треньорите по залите, с много разговори, много примери. Тези деца трябва да се научат кое е редно и кое не е. Кое е добро, кое е лошо. Постоянно има провокации по улицата. Противно на всеобщото мнение, като ме видите мен по улицата, изобщо не може да предположите, че съм световен и европейски шампион по кикбокс, аз и на мравката път правя. Опитвам се винаги да избегна конфронтация, особено физическа саморазправа", каза Кръстанов.
В залата децата се учат в духа на това да бъдат шампиони и да постигат високо спортно майсторство, намират цел и мотивация.
"Трябва да ги научим как да разграничават доброто от лошото. Трябва да ги научим къде да се използват уменията. Това е много важно, защото реално ние ги учим да се бият. Трябва много добре да им обясним, че този бой не могат да го правят в коридорите на училище или извън училище по улиците. Те са наясно, че ударите са им силни. Те знаят как да ударят, знаят как да се предпазят. Опитваме се да им обясним, че това е недопустимо така да се използват уменията на хора, които не са тренирали извън залата", посочи още Кръстанов.
За да се избегне опасността бойните умения да се превърнат в инструмент за раздаване на улично правосъдие и агресия срещу по-слабия, съветът на треньора към родителите е да проучат добре мястото и хората, при които пращат децата си. Така ще могат да избегнат съмнителни зали, които заобикалят лицензионния режим.
"Трябва да се разровят в интернет, да видят каква е историята на този клуб, има ли история, спортни успехи. Какви успехи имат треньорите. Има клубове и клубове, има школи и школи. Места, където не е ясно какво се тренира и каква е идеята на клуба и какво е мотото на самия клуб и школа", допълва Кръстанов.
Въпреки че жертвите на агресия получават все повече гласност, а публичното говорене по темата се увеличава, то това далеч не означава, че някой в държавата обсъжда ефективни мерки. Според психолога Пламен Димитров страната ни все още е далеч от съвременните системи за психологическа помощ.
"Нашите институции са средновековни по отношение качеството на живот и приоритетите човекът да е на предно място. Не, други са нещата - властта, контролът, парите. Един немец, който си плаща здравните осигуровки, може шест пъти месечно да посещава специалисти. Терапия, превенция, обучение. Не санкции, затвор. Нашите затвори нямат никаква корективна ефективност. Видяхте онзи, който искаше да се върне вкъщи на топло и уби жена, ей така, за да го хванат. Но е по-скъпо да инвестираш в добрата част на човека, за да не се отвори дявола", коментира психологът
"Агресията е обикновено защитен механизъм, но примитивен. По този начин най-малкото се опитваме да разтоварим напрежението или да си върнем на света онова, което ни е причинил. Ние сме най-агресивните същества на тази планета. Искаме и Марс да изядем", посочи още Димитров.
Ако молът е театрална сцена и летящите столове и юмруците са сигнал за помощ, репресивните мерки ще помогнат най-малко и ако са единственият отговор, биха могли да работят дори с обратен знак. Истинската диагноза е поставена, назряло е времето за истинско лечение.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
