На 406 000 км от Земята: Мисията "Артемис II" навлиза в сюблимния си момент

Лунната мисия "Артемис II" навлиза в най-решаващия си етап. Космическият кораб "Орион" с четиричленния екипаж вече прелита около най-големия земен спътник. Два рекорда и едно голямо предизвикателство предстоят пред екипажа, техниката и екипите на командния център в Хюстън и по света. За какви постижения говорим и кога да ги очакваме?

• Екипажът на "Артемис II" видя за първи път обратната страна на Луната

Милиони зрители по света следят картината, предавана на живо от НАСА. Тя ще ни доближи до най-сюблимните моменти от лунното приключение на астронавтите в кораба "Орион".

Влакове, самолети и градският транспорт на нашата планета може и да закъсняват, но този космически полет е изчислен наистина с голяма точност и се движи по график. Така че след броени минути, малко преди 21.00 часа наше време, той ще премине границата, която космически апарат с хора на борда някога е достигал. С други думи - ще подобри рекорда на "Аполо 13" и ще се отдалечи на повече от 400 000 километра от Земята. Разбира се, от този момент астронавтите ще наблюдават лунната повърхност така, както никой друг досега. Малко преди 2.00 часа след полунощ, отново българско време, връзката между командния център и екипажа ще прекъсне, докато "Орион" прелита край обратната страна на Луната.

За 40 минути пълна космическа тишина ще обгърне капсулата и хората в нея. Две минути след 2.00 часа тази нощ корабът ще се доближи максимално до Луната, а само пет минути по-късно ще се намира на най-далечното разстояние от нашата планета за мисията "Артемис II" - 406 000 километра.

Първите невиждани досега от човешко око кадри на Луната. В очакване на още. Капсулата "Орион" и астронавтите на борда й са в отлична форма преди ключовата част от своята мисия - прелитането зад тъмната страната на Луната тази нощ. Капитанът Рийд Уайзмън обобщава емоциите на борда.

Рийд Уайзмън, капитан на мисията: "Четиримата сме гледали тази луна през целия си живот, а начинът, по който реагираме на това, което виждаме през прозореца, е сякаш сме група малки деца тук горе – просто не можем да се наситим на гледката. Невероятно е! Благодарим ви за тази привилегия."

В пика на прелитането, астронавтите на борда на капсулата ще могат да наблюдават тъмната страна на Луната от разстояние около 6400 километра, докато Земята ще бъде с големината на баскетболна топка скрита някъде зад своя спътник.

Келси Йънг, ръководител на научната програма на мисията: "Когато са най-близо до Луната, астронавтите ще виждат 21 процента от обратната й страна. Докато се приближават, те ще виждат целия диск. Той ще включва голяма част от осветената й страна, както и тази част от обратната й страна."

Астронавтите ще имат задачата да съберат изображения и наблюдения на геоложките характеристики на лунната повърхност, които да подпомогнат НАСА да определи подходящи места за кацане на бъдещи мисии. Те ще имат видимост към "Mare Orientale" - едно от най-забележителните по размерите си лунни образувания формирано при удар с метеорит, което много трудно може да бъде наблюдавано от Земята.

По време на прелитането предстои и най-самотният момент за мисията - загубата на връзка със Земята заради прекъсването на радиосигналите и оптичните комуникации, докато корабът е в сянката на Луната. 40 минути на пълна изолация, докато се носиш в тъмнината на далечния Космос. Поне са четирима. През 1969 година астронавтът от екипажа на "Аполо 11" Майкъл Колинс остава сам в капсулата без комуникация, докато колегите му Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са на лунната повърхност. Колинс, който почина през 2021 година, пише в мемоарите си, че в тези 48 минути се е чувствал "наистина сам" и "изолиран от всякакъв познат живот", но не е изпитвал страх или самота.