На дъното на пристанището в Созопол: Археолози разкриват останки на селище от халколита

Останки от селище от времето на халколита разкриват археолозите на дъното на пристанището в Созопол.

Езерните хора, които го обитавали, очевидно са поддържали висок стандарт и са се търгували надалеч.

Преди 6000 години на състоянието на морето е било 5 метра по-ниско и крайбрежните му езера са дали много добри условия за живот.

Било е плитко езеро и на склона пред гъстата гора и водата са строили къщички на колове. И са черпели с пълни шепи и от езерото, и от гората.

Но постепенно земята им започна да потъва и да отстъпва пред морето. А то е запазило следите им почти непокътнати.

Една доста добре запазена чаша от черна керамика, част от всички тези находки, които сега вадят от дъното на созополския залив на хора живели близо 400 години след тези, които познаваме от варненския некропол.

Студено е, но единственият шанс да търсите дъното на пристанището е сега, без туристи и рибарски лодки. И в обсега на последния им квадрат за сезона, всички пак попадат на богат слой останки от селище, от края на каменно медната епоха преди 6000 години.

„Такъв тип селища, които винаги се наричат ​​наколни, тоест на платформи, а вече в по-сухоземната част по склона, по който разполагат са били, са били сходни на обичайните сгради, познаваме от сухоземните селища“, заяви д-р Калин Димитров, гл. . ас. НАИМ-БАН и археолог в ЦПА.

Техният бряг сега е на 5-6 метра под водата или с толкова се е вдигнало всичко на морето и е заляло къщите им. Но никога няма да разберат колко голямо е било селището им, унищожено при удълбочаване на залива, за да се отвори нов вход за пристанището.

"В момента има запазена една зона, която е може да бъде от порядъка на 1500-200 метра, която пресича залива от запад на изток. И на юг може да се простира до малкото яхтено пристанище", допълни д-р Калин Димитров.

Но макар и малко запазено, то е достатъчно богато на находки, които разказват много за живота на езерните хора.

"Очевидно, че това е пласт, който се е създал в самото селище. И е изключително от неща, които са хвърлили обитателите. Основно хранителните остатъци, тъй като откриваме много голяма концентрация върху костилките на растенията. Така на пръв поглед са от дивите растения , дренки джанки, може би вишни лешници и жълъди“, коментира д-р Найден Прахов д-р Найден Прахов, директор ЦПА и гл. ас. НАИМ-БАН.

В менюто им е било застъпено и месо – костите са на водни птици, прешлените са от риба, кремъчните върхове на стрели подсват и начина им на лов и риболов.

„Има и много коруби на костенурки, явно са яли и костенурки и разбира се керамика, плътен пласт керамика, типична за халколитната епоха, с излъскана повърхност, с релефна декорация“, заяви д-р Найден Прахов.

Семената, костилките и костите ще бъдат анализирани от палеоботаници и зоолози. Те ще трябва също така да изследват и да пробият от коловете, за да кажат от какво са градили къщите си.

„Част от дънерите, които са внесли коловете, които са се ползвали от дъб. И те са много здрави. Но тук специално в този обект, много голяма част от дървените колове са от меко дърво“, коментира д-р Найден Прахов.

Но освен с прекрасните условия, които предлагат лагуната, езерните хора са заселили мястото и заради друга природна даденост.

„Експлоатирали са ресурсите от най-близко разположената планина – Медни рид. Значи това е едно от най-ранните експлоатирани находища в България“, каза още д-р Калин Димитров.

И е сигурно, че са развили металургична дейност на място. Това е част от калъп за изливане на брава. Но и анализът на две трети от медните предмети в съкровището от варненския некропол показва, че идва от тук. И може да се очаква, че са строили и кораби, за да търгуват с цени за времето си метал. Но още не са ги открили.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News