Наука онлайн – един ученик в новия свят
Виктор Колев: 2020-а, колкото и абсолютно всичко да е безпрецедентно в нея и както се случиха много ужасни неща, много хора загубиха близките си, работата си, бизнеса си. Обаче 2020-а също така ни показа каква е силата на науката.
Той е само на 18. Но вече може да създава изкуствен интелект. Невронни мрежи, които да мислят логически. Печелил е олимпиади. Дванадесетокласник от Софийската математическа гимназия. Преболедувал вируса още в края на септември.
Виктор Колев: От начало беше леко шок, че някак си съм успял да се заразя, но след това преминах към това да спазя съответните мерки, спрямо близките си, да информирам всички хора, с които съм контактувал, и да информирам съответните училищни власти.
Възстановил се е бързо. Но оттогава класът му е в онлайн обучение.
Виктор Колев: Временно дистанционното обучение успява да осигури на учениците, или поне по-голямата част от тях един ползотворен учебен процес. В дългосрочен план, разбира се - не мисля, че е възможно да се замени присъственото обучение.
Трудно е да си далеч от учителите в годината, когато ще кандидатстваш. Но поколението на Виктор вижда и ползите от живота онлайн.
Виктор Колев: Например достъпността. Всичко, когато е онлайн, е много по-достъпно. Аз мога да гледам някоя лекция, например, която по принцип се провежда във Франция.
Въпреки всичко обаче истинският живот липсва.
Виктор Колев: Това, което имаше ефект върху мен, беше чисто в социален план. Това, че си стоиш сам вкъщи. Социалният контакт. Дори неща, които преди не бях оценявал толкова. Като например това, че когато човек говори с някой на живо, много по-лесно се раждат нови идеи. И това в научната ми работа много си пролича. Понеже, когато беше първият локдаун и не се виждах с екипа, с който работех, много по-трудно продължихме работата си.
Това лято Виктор представя България в международната школа за изследователска дейност в Масачузетс.
Виктор Колев: Която щеше да сe проведе в Масачузетския институт на технологиите, съответно щяхме да сме там 6 седмици, заедно с още 80 човека от целия свят.
Избрани?
Виктор Колев: Избрани, да, аз и още един мой съученик, като представители на България, но за жалост школата се проведе онлайн. Съответно нямахме възможност да се срещнем с тези прекрасни наши връстници. А бяхме изцяло онлайн.
Въпреки това, работата на Виктор за изкуствения интелект е отличена в топ 5 на този американския институт. Ето го и неговия невронен компютър - изкуственият и естественият интелект. Животът онлайн и офлайн. Човекът и машината. Поколението на Виктор тепърва ще върви по тънка линия. И вирусът е само едно подсещане за това.
Виктор Колев: Изкуственият интелект има много общи неща с нас, в интерес на истината. И то много общи неща от гледна точка на това как се учи. Изкуственият интелект, единственият начин, по който се учи е от грешките си. Той греши, вижда къде греши и се опитва да се самоподобрява.
Може би това е общото между машините и хората. Грешките - и опитът да ги поправим.
И докато стоим на прага на втория локдаун - Виктор е организирал онлайн дискусия със свои връстници. Тук си говорят за качеството на образованието и науката по време на пандемия.
Смяташ ли, че мерките, които се въвеждат са правилни и навреме?
Виктор Колев: Смятам, че са правилни, тъй като напрежението, което е в момента върху здравната система е огромно. От тази гледна точка смятам, че са правилни. От друга гледна точка, може би, ако бяха взети пo-навреме. И може би ако бяха взети други мерки - по-навреме, като това например учениците да бъдат през цялото време с маски в класната стая, щяхме да видим едно по-различно развитие на ситуацията.
Според Виктор светът се е променил само временно – толкова, колкото да научим няколко полезни урока.
Виктор Колев: Вече в днешния глобализиран свят локалните проблеми, могат много лесно да станат глобални. Това обаче не означава, че трябва да обърнем гръб на глобализацията, напротив, защото именно тя, е тази, която ни даде възможност тези невероятни научни резултати, и да произведем ваксина за толкова кратко време. И чрез тази международна колаборация, всъщност успяхме да го постигнем това. Без нея, ако всеки работи сам - няма да можем да стигнем доникъде.
Някой ден той ще замине. Може би в Станфорд или Оксфорд. Казва, че няма задача, която да не може да се реши.
Виктор Колев: Вярвам в човека. И вярвам, че хората сме едни уникални същества, които ще можем да решим, проблемите, които днешното време ни поставя. Било то чрез наука. Или чрез други способи. Но ще можем да успеем.
Автор: Анита Миланова
