Нивото на Дунав: Нова стратегия за управление на водите на реката
Валежите в Централна и Западна Европа повишиха нивото на река Дунав в българския участък. Най-много – цели 7 сантиметра е покачването при Лом. Въпреки това хидроложката обстановка остава усложнена, а представители на бизнеса, потърпевши от пресъхването на реката, настояват за спешно изграждане на хидротехнически комплекс Турну – Мъгуреле – Никопол, който ще промени начина, по който се управляват водите в българо-румънския участък. Съоръжението, за което ще се търси европейско финансиране, не само ще регулира водното ниво, но може да се използва за сухопътен мост и за производството на електроенергия.
Плиткият Дунав блокира корабите, намали товарите, удари туризма, но и постави на изпитание охлаждащата система на няколко електроцентрали по поречието, включително АЕЦ – Козлодуй. След обсъдени седем технически варианта правителството се е спряло на идеята за изграждане на хидротехническо съоръжение в района на атомната централа. Намерение, което разтревожи природозащитниците от WWF заради намесата в самото корито на реката.
Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF – България: „Такава опасност има върху фауната, особено ихтиофауната, рибната фауна, есетровите риби. Така че опасения има, затова и се задават тези въпроси, за да бъде преценен риска, да бъдат преценени икономическите ползи.“
Хидроинженерът Георги Георгиев изследва реката над 40 години, включително и като бивш директор на Агенцията за проучване и поддържане на Дунав. Според него построяването на съоръжението между остров Козлодуй и българския бряг няма да има голям ефект.
Георги Георгиев, хидроинженер и експерт по река Дунав: „Вярно - могат да го задълбочат, ще падне здраво издирване на тези пясъци, да се смъкнат с около метър-два надолу при сегашното ниво. И ако се направи една подпорна стена, от която да бъде свързана с компонентната станция, която захранва АЕЦ-а, може да ни държи по – спокойни.“
За да има повече вода на едно място обаче, тя трябва да бъде управлявана правилно, казват хората, чиито живот е свързан с реката. Предложението им е много по-мащабно – да се изгради хидротехническия комплекс Турну- Магуреле – Никопол, спрян през 90-те години на миналия век.
инж.Валери Иванов, директор на Дунавски драгажен флот: „Много хора се изказват, че водата ни я крадат в Германия и в Австрия, няма как да я крадат. Те хората си я задържат с такива комплекси. Те са над близо 30-40 такива съоръжения в горното течение.“
Подобно съоръжение може да се използва и за сухоземен мост, който да облекчи трафика по границата, може да осигури и евтин ток на България и Румъния.
Георги Георгиев, хидроинженер: „Ако се включат вътре и Вецове от ляво и от дясно, от двата бряга, тогава вече едно такова хидротехническо съоръжение ще бъде много изгодно и за двете държави.“
Да управляваме реката сами в условията на променящия се климат ще струва милиарди, но цената да не правим нищо също расте с всеки сантиметър, с който Дунав се отдръпва от брега.
