Какво мислят представителите на венецуелската опозиция, хора които са били принудени да напуснат родината си, заради несъгласие с диктатурата на Мадуро. Тоня Димитрова разговаря с един от тях - Мануел Гарсия.

- Тоня Димитрова, БНТ: Преди да говорим за случващото се във Венецуела, първо да ни кажете вашата лична история - къде ви намираме и къде сте избрали или може би не сте избрали да живеете?

- Мануел Гарсия, венецуелски опозиционер: Аз съм депутат от Венецуела и се наложи да напусна страната след изборите през 2024 година, защото събирах протоколите с бюлетините за опозиционния лидер Едмундо Гонзалес в моя щат. След това бях подложен на голямо преследване, като се стигна дори до заплахи за смърт към председателя на депутатската камара, на която бях член.

• Венецуела след Мадуро: Кoи са хората на САЩ в Каракас?

- След заплахи за смърт можем само да си представим какво значи за вас този ден - денят, в който Николас Мадуро беше отведен от американските войници в Съединените щати. Първите емоции, първите чувства, които изпитахте, когато чухте за експлозии във Венецуела?

- Ние смятахме, че това така или иначе ще се случи, но не знаехме в кой момент. Всички ние, които от години се борим за Венецуела, знаехме, че нещата ще свършат така, защото наркодиктатурата на Мадуро се опитваше да сключва сделки, да имитира диалог, само за да печели време и да остане на власт. Сега Съединените щати казват вицепрезидентката на Николас Мадуро да застане начело на един преход. Това до някаква степен е логично, защото целта е да бъде разградена тази мафия, създадена от Мадуро през годините. И е казано пределно ясно, че ако не се прави това, което Вашингтон казва, последствията ще са много по-тежки от тези за Мадуро. Целта е да се извърши преход към демокрация - един сценарий, който да доведе до освобождаване на политическите затворници във Венецуела, това е ситуация, която открива един нов хоризонт и едни нови възможности в нашата страна.

• Временният президент на Венецуела Делси Родригес предложи сътрудничество на САЩ

- Разочаровани ли бяхте вие, вашите сподвижници, венецуелската опизиция, след като президентът Доналд Тръмп каза, че Мария Корина Мачадо няма нужната подкрепа в страната, за да управлява в този момент?

- Пределно ясно е, че Мария Корина Мачадо е лидерът на съвременното венецуелско общество. Тя има повече от 70% подкрепа, дори когато милиони венецуелци не могат да гласуват. Мачадо олицетворява нашата борба заедно с много други лидери, но ние венецуелците знаем, че доверието на венецуелския народ за консолидирането на демокрацията е в Мария Корина Мачадо. Целта е да се запази нейното лидерство за окончателния преход към демокрация, прогрес и справедливост. Не съм разочарован от правителството на Съединените щати, те са основният привърженик на нашата демократична идея.

Президентът Тръмп търси в момента сили, с които да разглоби и разруши тази мафиотска структура, която беше изградена, за да се премине към сложния преходен преход. Във Венецуела има много въоръжени групи, с които Мачадо ще се сблъска. Затова беше взето такова хирургично решение - да се изведе Мадуро от собствения му дом, една абсолютно чиста операция, да бъде отвлечен един международен мафиот и така да се изпрати послание към останалите.

Доверявам се напълно в лидерството на Мария Корина Мачадо и на Едмундо Гонзалес и смятам, че те в нужния момент ще поемат лидерството във Венецуела, за да тръгне страната по пътя на демокрацията.

- По всичко личи, че сте готови за дълъг процес на преход, но как ще преминете всички подводни камъни като начело е Делси Родригес - човек, който е лоялен на Мадуро?

- Делси Родригес не е лоялна и към себе си, тя показа, че е лоялна само към собствените си интереси. Очевидно е, че именно Делси е лицето, което предаде Мадуро на американското правосъдие. Явно е, че има военни играчи, които допринесоха за това. Но истината е, че те нямат чак толкова голяма сила пред света. Делси Родригес е готова да направи всичко, което поиска от нея американското правителство, за да остане на свобода и да си осигури в бъдеще изгнание в чужбина при пълни гаранции.

- Вашият щат е Арагуа - чувате ли се с хора от вашия щат, какво ви казват те?

- Щатът Арагуа е много специфичен, защото най-опасната криминална организация в Латинска Америка, която поддържаше Мадуро, е именно от този щат. Има неща, които правим в момента и не мога публично да коментирам, защото ще попречи на стратегията ни. Има много хора, с които съм установил контакт и напипваме пулса на този преход. Трябва да организираме цялата народна воля, за да може преходът към демокрация да се осъществи във всеки един от щатовете.

Няма да допуснем реваншизъм и отмъщение, защото това би генерирало пречки за консолидирането на страната. Нашата задача в момента е да обединим хората, за да се извърши демократичния преход. Има много такива като Николас Мадуро във Венецуела, в щата Арагуа има хора, които искат край на този режим, но има и такива, които искат режимът да продължи да управлява. Така, че работим усърдно всеки ден и сме убедени, че много скоро ще мога да се върна във Венецуела и да допринеса за демократичното изграждане на нашата страна.

- Има много критики срещу операцията на Съединените щати, че е в нарушение на международното право, мнозина напомнят историята със смяна на режими в Латинска Америка - как отговаряте на тези критики? Имаше ли друг ход и има ли настроения срещу т.нар. колониалистка политика на Съединените щати?

- Истината е, че тези които днес критикуват това, което направи американският президент, го правят, защото са съдружници, сподвижници на Николас Мадуро. Водим много разговори, Мадуро също водеше диалог, само за да спечели време. Например преди президентските избори Николас Мадуро имитираше диалогичност - обещаваше, че ще зачете резултатите от първичните избори за президентския вот, но не спази това обещание. Обещаваха да издигнат победилият тогава кандидат на първичните избори - не го направиха. 94-ма шефове на предизборните щабове бяха задържани. Така че нямаше друг изход за слагане на край на режима на Мадуро, тези хора са престъпници, хора, свикнали, че държавата е техен собствен супермаркет, в който могат да правят каквото си поискат. Превърнаха Венецуела във фасада за наркотрафика, за трафик на суровини, във фасада за международната престъпност. Затова, ако някой каже, че не е правилно това, което Доналд Тръмп направи - тогава нека отиде във Венецуела и да каже нещо против диктатурата на Мадуро, да попита за тези над 10 000 осъдени без съд и присъда. Ние политиците, които прекарахме дълго време в затворите, смятаме, че нямаше друг изход - освен силата.

- Почти 8 милиона души, напуснали Венецуела, страна, потънала в бедност - това е равносметката след управлението на Мадуро. Как венецуелците гледат на изявленията на Доналд Тръмп, че Съединените щати ще поемат контрола върху петролната индустрия - като добър знак или смятат, че самите венецуелци трябва да управляват собствения си петрол?

- Първо - венецуелската петролна промишленост е тотално разрушена благодарение на Мадуро. Когато живеех във Венецуела, се произвеждаха около 3,5 милиона барела петрол, сега не се достига дори до 1 милион. И тези барели сега се използват, за да се финансира Куба, Никарагуа, за да се финансира тероризма, репресивният апарат на Николас Мадуро. Тези пари отиваха къде ли не, но не и в ръцете на венецуелския народ. Има почти 8 милиона венецуелци, пръснати по света, милиони други живеят в крайна бедност. 85 до 90% е бедността, страната практически е разрушена и това, което казва Доналд Тръмп, е да се възстанови петролната промишленост, първо - да се платят държавните дългове, второ - да се възстанови търговският обмен със Съединените щати и другите съюзници и трето - парите, които бъдат генерирани от петролната промишленост, да се инвестират директно в инфраструктура във Венецуела, т.е. не се предлага нито присвояване на венецуелските петрол и богатства, а да се въведе ред в държавата. Но възстановяването на петролната промишленост не е въпрос, който ще се реши за един, два или пет месеца, това може да отнеме година и половина и две, даже повече.

- Кога ще се върнете в родната си Венецуела?

- Аз виждам нещата така - ще се върна много скоро. Делси Родригез трябва да изпълнява това, което искат от нея САЩ. Въпреки рисковете, защото повечето лидери на демократичната алтернатива сме заплашени със смърт, аз съм готов да се върна, за да може да тръгне процесът на демократизация във Венецуела.