От неолита - следите и ритуалите на първите земеделци в в полетата на Добруджа

Мария Чернева
от Мария Чернева
20:45, 18.08.2020
Чете се за: 01:44 мин.
Култура

Свещено място, което е било използвано в продължение на хилядолетия за древни ритуали и жертвоприношения, беше разкрито по трасето на газопровода Балкански поток. С резултатите по спасителните разкопки БНТ започва поредицата "Новини от миналото", която ще се фокусира върху всички открития през археологическия сезон това лято.

Макар и позакъсняла процедурата около COVID епидемията, редовните проучвания вече започват. Освен големите знакови обекти, има места, за които никой не подозира. Нови градове със сигурност - например, един много обещаващ тракийски град, още си няма име, зрителите ще могат да го видят по БНТ за първи път, и незнайно до този момент селище от златния век на България, сателит на Плиска.

Първите новини от миналото идват от спасителните разкопки, които са голям шанс за учените да проучат много бързо, добре финансирано и изцяло няколко обекта по линията на газопровода.

Следите им щяха да си останат завинаги в прегръдките на златните жита и богатия хумус. Но било писано друго.

Един много странен обект, който строителството на газопровода извади на бял свят. Обитаван е 6500 години от първите земеделци, от траките, а след това славяните. И е пълно с обредни ями. Ще рече - много специално място.

Изглежда археолозите са попаднали в една мистична зона, която е привличала дедите ни дори след вековете, изтрили отдавна спомена за предишните. Времето на първите земеделци по тези земи.

"Всъщност неолитно селище няма. Има обредни структури, обредни ями", каза чл.-кор. проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки.

Те са тези, които променят цялата история на Хомо сапиенс. В края на ледниковата епоха, в древна Месопотамия първи започват да отглеждат зърно, опитомяват животни. Със затоплянето на климата, сушата ги гони на север. По нашите земи навлизат по пътя на Места и Струма, следите им се четат в Ковачевица, Мурсалево, дори в София. Откриват плодородна Добруджа по-късно. Селището им, къщите им вероятно са наблизо. Тук следите им разказват най-вече за техните вярвания и обредност.

"Свързани, от една страна, със земеделието. От друга страна, те са много свързани със селището, с къщата конкретно. Тогава, когато къщата вече умира, не може да бъде ползвана повече, бива целенасочено изгаряна и погребвана", разказа проф. Николов.

Мъжът тук е погребан заедно с останки от къщата и очевидно разказва за подобна религиозно-обредна система.

"Обикновено няколко селища избират подходящо място за обща обредност, но тя винаги е извън селището", допълва професорът.

През медната и бронзовата епоха животът тук прекъсва и се появява отново през желязната.

"Всички обредни места, които съм проучвал от късния неолит, там има задължително ями от ранната желязна епоха", разказа проф. Николов.

1500 години по-късно мястото отново привлича следващите си обитатели. Землянките са от 9-10 век, находките са малко.

Те не присъстват в нито една писана история. Но не са обречени на пълна забрава. Имаме парченца от техния свят.

Повече подробности за проучванията край Миладиновци можете да видите в репортажа от Сутрешния блок на БНТ.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Долината на смъртта в Калифорния е най-горещото място в света
Долината на смъртта в Калифорния е най-горещото място в света
Мишел Обама: Доналд Тръмп е неправилният президент на САЩ
Мишел Обама: Доналд Тръмп е неправилният президент на САЩ