Пианистът Евгений Кисин пред БНТ - виртуозът с рецитал у нас на 11 март

След два дни софийската публика ще има своята първа среща с един изключителен музикант - руския пианист Евгений Кисин. Изключително надарен още като дете той привлича вниманието на специалистите върху себе си с изключителните си музикални заложби.

За своите 50 житейски години като артист той преживява трансформацията от дете чудо, през гений до жива легенда. В България той е по покана на Софийската филхармония. Националната музикална академия "Панчо Владигеров" му връчи званието почетен доктор, а единственото си интервю пред българска медия той избра да даде за Миглена Стойчева.

Само един бегъл поглед върху житейските факти за Евгений Кисин доказва, че думата вундуекинд е съвсем уместна за него. На 11 месеца изненадва родителите си, когато запява тема от пиеса, която сестра му свири на пианото. На две сам посяга към клавишите, на 12 изнася първия си концерт в залата на Московската консерватория. Попада в училище за надарени деца, където на него гледат с уважение и правят немислими за комунистическата епоха компромиси.

Евгений Кисин споделя: "Сглобявал съм Калашников един или два пъти, но нашият учител по военно прояви разбиране, защото по това време аз вече изнасях концерти, включително и зад граница, и беше ясно, че ръцете ми не трябва да бъдат наранени. За разлика от останалите ученици съм сглобявал и разглобявал Калашников за определено време мисля, само веднъж".

Макар да е носител на много награди никога в живота си не се е явявал на конкурси за пианисти. Казва, че не му е било нужно, защото още от дете бил известен в музикалните среди. Славата му стига дори до Херберт фон Караян.

"Това беше един от най-щастливите моменти в живота ми", спомня си Евгений Кисин. - БНТ: Успели сте да го разплачете!
Евгений Кисин: - Да, когато изпълних Фантазията на Шопен във фа минор, първото от няколкото произведения, които изсвирих за него, видях как изтри сълзите в очите си с кърпичката си. Беше повече от вълнуващо, дори не знам какви думи да използвам, за да опиша какво почувствах в този момент. Този спомен е все още ярък в сърцето и паметта ми, още повече, че когато изнасям концерт на фестивала в Залцбург, а това се случва почти всяка година, дори миналата, въпреки пандемията аз свирих там, аз винаги репетирам в стаята, в която се състоя първата ми среща с Караян".

Евгений Кисин се моли да има дълъг живот, в който да продължи да свири музиката, която го привлича, но все още не е изсвирил. Доказателството - половината от произведенията, включени в рецитала му в София, ще изпълни за първи път пред българската публика.