С касови бележки, но без фактура: Защо възрастен човек не можа да получи помощ за важна операция в частна болница в Благоевград?

Следва една история, която е отражение на много човешки съдби у нас. Възрастен мъж от санданско село едва плаща операцията си в частна болница в Благоевград. Търси помощ от държавата, но се оказва, че липсва документ. Болницата отказва да го издаде, защото ... срокът бил изтекъл. Човекът има касови бележки, но това, оказва се, не е достатъчно.

За Желязко изпитанията следват едно след друго. Тежка сърдечна интервенция, инсулт, а през лятото - операция заради злокачествено образование. Лечението в частна болница в Благоевград му струва над 1000 евро – сума, която многократно надхвърля възможностите му.

Желязко Динев:"Откъде ке е поносимо, нема. Пари нема. Как успяхте да платите? Ми как, от тука, от там. 270 евро взимам пенсия. Ток, вода, телефон и за ядене нема."

Надеждата му е еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди, отпускана от Дирекция „Социално подпомагане“. Но когато се опитва да подаде документите, се появява нова пречка – липсва фактура от болницата. А лечебното заведение отказва да я издаде.

Ангел Георгиев, братовчед на Желязко: "На два пъти внесохме сумата, те си ни дадоха касова бележка с квитанция. Обаче за фактура изобщо не са ни казали. И ние мислехме, че с тея касови бележки няма да има никакъв проблем да се помогне на човека, щото той е социално слаб. Какво се случи обаче после, когато се оказа, че ви трябва фактура и се върнахте пак в болницата? – Ми те ни казаха до 5-я ден издаваме, минали са повече от 5 дена, не можем да ви издадем."

Кирил Катарджиев, кмет на с. Плоски: "Не знам, просто много ми е чудно, при положение касова бележка, платил си, па да не искат да ти издават, не знам. Щом е платено едно нещо, касова бележка има, този човек е лежал там, платил си е, направили са му необходимото, обаче нали трябва да се по някакъв начин от социални грижи да му се помогне."

Докато спорът за фактурата остава нерешен, нуждите на Желязко не могат да
чакат. Той продължава да пътува за медицински грижи до болницата, а всяко посещение
носи нови разходи.

Ангел Георгиев, братовчед на Желязко: "Щото той от всеки гледа да вземе, например аз го карам постоянно през седмица на Благоевград, в сряда го оставам, в петък отивам и го взимам. Защото два дни лежи там и за съжаление за него е непосилно да се справя сам. Гледа некоя овчичка, за да може да се подпомага, иначе няма как."

Потърсихме и Дирекция „Социално подпомагане“ в Сандански. Отказаха да застанат пред нашата камера, но заявиха, че ще потърсят начин да помогнат. Включително чрез посещение на социален работник в дома на Желязко и оценка на условията, в които живее. Размерът на еднократната помощ може да достигне 1117 евро.
Но за мъжа всяка подкрепа е от значение.

Желязко Динев:"Пак малко помощ. Малко, малко па. А ич? Още по-лошо."

От болницата в Благоевград не отговориха защо са отказали да издадат фактура и дали все пак ще склонят да го направят. Но най-тежките въпроси остават за Желязко – трябва ли човек, който едва свързва двата края, до доказва не само, че е платил лечението си, но и че заслужава помощ.