Връщаме се 70 години назад в идеалния център на София, където днес е сградата на президентството. Всъщност тази сграда не е строена за президентство, а за министерство и е част от общ властови комплекс, който обаче не е реализиран в цялост. Какво има в сградата на "Дондуков" 2 и какво има под нея?

Бомбардировките от Втората световна война оставят близо 13 000 разрушени сгради. Царският облик на София е заличен.

доц. Тодор Чобанов, историк: "Именно тук, в този район, са ударени различни сгради, тук е имало хотели, имало е търговски обекти големи и добре познатата по спомените на старите софиянци ул. "Търговска" почти изцяло изчезва заради пораженията, които са нанесени в тази зона. И да, това е бил един период до 50-те години, когато са разчиствани руините, останките от старите сгради. И с редица решения е преостроен идеалният център."

Идва нова власт, с нов проект и идея за нов властови център.

доц. Тодор Чобанов, историк: "Ново градоустройство, с наредба-закон от 1945 г. е приет проектът на арх. Любен Тонев, който всъщност предвижда именно създаването на комплекса на властта такъв какъвто го познаваме днес."

Оформя се днешното ларго, построява се сградата на Партийния дом, днес Народното събрание. Министерството на тежката промишленост, днес Министерския съвет, и Министерството на електрификацията, днес сградата на президентството.

доц. Тодор Чобанов, историк: "Комунизмът настъпва, когато имаме съветска власт и електрификация. Всъщност този принцип е приложен тук, тежката индустрия е много важна за формиране на класово съзнание на хиляди работници, които ще работят в тази тежка индустрия, която се изгражда."

Една сграда обаче остава непостроена - така наречения Дом на съветите - 16-етажно здание с импозантна кула по подобие на Московския държавен университет. Проектът е реализиран само в този портрет на Вълко Червенков. Бившият първи Тодор Живков спира строежа на сградата още преди да е започнал.

В брой на списание "Сердика" от 1952 г. за сградата на Министерството на електрификацията, понястоящем президентството, четем:

"При фасадното оформление е търсена монументална, богата по форма и съдържание, но спокойна архитектура. При обемно-пространственото и фасадно оформление е държано сметка Представителния хотел и Министерството на електрификацията да бъдат архитектурно във връзка със сградите на народните съвети и Партийния дом и да служат като рамка на последните."

доц. Тодор Чобанов, историк: "Става дума за един особен класицизъм, който се формира основно в Съветска Русия през 30-те и 40-те години - това си е един вид връщане към антични образци. Архитектите, които работят там, последстиве и тук, съвсем целенасочено се опитват да възпроизвеждат образци от Римската империя, от Византия."

Влизаме в сградата - най-тържествената зала на президентството - Гербовата. Тук държавният глава удостоява с държавни отличния и изнася своите речи към нацията, а също така посреща официалните делегации.

Специфичното на тази зала са 4 портрета. Известните произведения са свързани с българската история:

• портретът на „Отец Паисий“ символизира националното възраждане и историческата памет;

• „Цар Симеон“ е препратка към политическия и културния разцвет на средновековна България;

• като символ на революционната борба и саможертвата е портретът на „Христо Ботев“;

• „Васил Левски“ олицетворява националното освобождение и идеята за независима държава.

Името на залата идва от големия герб в центъра на помещението. Той е изработен от стъкло и метал.

Залата с голямата маса е пленарната. В нея държавният глава провежда консултациите с парламентарно представените сили преди връчването на проучвателните мандати както и консултативните съвети за национална сигуност. По протокол гостите сядат винаги с лице към прозорците като символ на доверие.

А всички цветя в президентството са напълно истински и по протокол - без да са силно ароматни, за да не предизвикват дискомфорт.

В зелената зала държавният глава провежда срещите на четири очи с високопоставените гости.

Подаръци, документи, снимки, експозиция на ордените и медалите, връчвани от държавния глава, се пазят в мултифункционалната библиотека. А как изглежда кабинетът на държавния глава? Зад мен видяхте възстановка на офиса на Желю Желев.

Знаехте ли, че гвардейците имат две униформи - зимна и лятна. Белия вариант те носят през топлите месеци на годината. А червения вариант обличат, когато навън застудее.

Ежедневно гвардейците дават пост пред централния вход на президентството, който при промяната на статута на сградата не е изглеждал така.

Парадният вход на президентството е построен през 1999 г. като идеята е била целият да е от стъкло, за да може през него да се вижда ротондата "Св. Георги", която се намира в задния двор на президентството.

доц. Тодор Чобанов, историк: "Това е ротондата "Св. Георги", която е строена като римска баня в края на III век и в последствие е превърната в християнски храм."

Строежът на сградите на властта застрашава ротондата както и църквата Света Петка. При изкопните дейности са унищожени редица останки от времето на Юстинян Велики и Римската империя.

доц. Тодор Чобанов, историк: "Видният български специалист по културното наследство арх. Сава Бобчев се налага да виси по оградите буквално, за да скицира с молив в ръката, за да може все нещо да се регистрира като наблюдения за тези римски квартали с много богати вили и комплекси."

Когато човек застане в триъгълника на властта и се огледа във внушителните сгради, неминуемо се замисля и за това какво се крие под тях - мит или реалност са тайнствените тунели на властта, ако съществуват - докъде водят.

доц. Тодор Чобанов, историк: "Идеята е била с тези тунели - доколкото са изградени, да се стига бързо и удобно от тези институции до бункери, където хората, които трябва да бъдат пазени, ще седят и ще ръководят отбраната или други действия в района."

Така 70 години след построяването си сградата е сменила своя статут, сменила е и политическия режим, сменя и държавните глави. Но пази историята - с всички нейни отпечатъци.