След развоя по делото "Семерджиев": Има ли пробойни в изготвянето на съдебни експертизи у нас?

Сходни експертизи с различен резултат по делото "Семерджиев" поставят под въпрос имало ли е в тялото на подсъдимия наличие на наркотични вещества.

Вчера по време на поредно заседание в съда стана ясно, че според експерти една от кръвните проби не е била съхранена правилно и е била доставена замразена. Има ли пробойни в наредбата, по която се изготвят съдебните експертизи и боксуват ли дела заради липса на специалисти?

Проф. Симеон Ананиев е с близо 30-годишен опит в изготвянето на съдебни експертизи. Най-важната част по веригата е нормативната уредба , споделя експертът. Тя определя по какъв начин се взима пробата, как се съхранява и какви уреди за измерване се използват.

Грешка може да бъде допусната още от началото ако се нарушат основни правила като температура на съхранение, неправилно транспортиране или използване на не калибрирани уреди. Освен това е нужен добър синхрон и натрупан опит между разследващите полицаи и вещите лица.

"Нещата не са толкова лесни - взимате нещо и го изследвате. Не е елементарно да знаеш и какви експертизи да поискаш", коментира професорът.

Според проф. Ананиев по случая "Семерджиев" може да бъде направен нов опит да се установи причината за разминаването в експертизите за наркотици. По време на последното съдебно заседание стана ясно, че химико-токсикологична експертиза на замразена кръв, е показала наличие на метамфетамини, а кръвната проба, направена почти 48 часа след катастрофата, е била отрицателна както за алкохол, така и за наркотици.

"Трябва да се назначи нова експертиза, която да види нормативната база при първата и при втората проба. Начин на взимане, съхранение и грешки на уреда. Да се изследват двата метода дали са приложими. Може да се окаже, че един и същи материал при различни методи има отклонение. Всичко това трябва да бъде регламентирано - кои методи, при какви условия, един материал с едни качества по единия метод може да има разминаване от другия метод", обясни специалистът.

Според проф. Ананиев съществуват пукнатини в системата, които дават възможност на подсъдими да смекчават вината си.

"Опитът ми показва, че адвокатите, които са в основната част в изготвянето на нормативната база, според мен винаги оставят врати, които могат да ползва, дали съзнателно или не. По цялата верига има възможност и особено, когато се знае веригата и се анализира, да се намери слабото място. Оттам вече по един или друг начин за неговия клиент да се търсят по-добри условия".

Друг проблем в системата липсата на достатъчно лаборатории и експерти. Професорът разказва, че специалистите отказват най-често заради ниското заплащане и психологическия стрес в съдебната зала. Така например дело за ДДС измами с над 40 подсъдими и документация, която се събира в две коли, се точи с години.

"7 - 8 години не може да се завърши поради липса на експерти. Всички като видят обема и като трябва да го съчетаят с това, че накрая трябва да получат 2000 или 3000 лева. Хората решават, че няма смисъл да продават знанията си или да помагат на обществото", каза проф. Ананиев.

Определеният норматив за час работа на лекар, инженер или биолог например е в размер на 23 лв., което според експерта е твърде недостатъчно за положения труд.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube