Начало
назад
Случаят Винисиус
Бурята, разразила се в понеделник около церемонията, доведе до това, че имаме първия испанец от 1960 година насам, който е лауреат и притежател на най-престижната индивидуална награда.
Точно преди седмица писах материал за предаването ни „Арена Спорт“, в което едва ли не провъзгласих бразилеца Винисиус Жуниор за новия носител на Златната топка.
За моя изненада – не беше той победителят. Бурята, разразила се в понеделник около церемонията, доведе до това, че имаме първия испанец от 1960 година насам, който е лауреат и притежател на най-престижната индивидуална награда. Родри!
Тепърва от „Франс Футбол“ ще оповестяват кой как точно е гласувал, което, разбира се, ще предизвика още полемики. Истината е, че подобен вот е субективен и няма как да не води след себе си до вълна от коментари и несъгласие. Та ние не можем да се обединим около това кой трябва да е футболист на годината в България, та ще сме на едно мнение по отношение на най-добрия футболист в света. А и Меси и Роналдо вече ги няма на най-голямата сцена, така че Златната топка може да отиде в ръцете на всекиго.
Смятам, че победителят трябваше да бъде Дани Карвахал.
Щом журналистите са решили, че за първи път от близо 20 години ще връчат наградата на дефанзивен футболист, то поне трябваше по някакъв начин гласовете да бъдат в полза на испанския краен защитник, който спечели титлата в Испания, със своя Реал Мадрид спечели отново Шампионската лига, като Карвахал вкара гола във финала срещу Борусия Дортмунд, а 2 месеца по-късно стана и шампион на Европа с Испания. Да, съзнавам, че точно затова има гласуване и хората вероятно имат аргументи да подкрепят някого или да не го направят. Но и уважам избора на Родри, който, честно казано, ми е доста по-симпатичен от Винисиус.
До 1995 година наградата може да се печели само от европейски футболисти. После Златната топка вече става възможна и за играчи, родени извън Европа, но състезаващи се на Стария континент. Чак през 2007 глобализацията най-накрая достига и този приз, като вече може да бъде в ръцете и на играчи, които не са европейци и не се състезават в Европа.
През годините е имало оспорвани анкети, имало е и предрешени сблъсъци. През 90-те години нито един играч не успява да спечели 2 пъти Златната топка, какво остава да го стори в 2 последователни години. През 1990 Лотар Матеус, който години по-късно ще води и българския национален отбор, е избран за носител на отличието със 137 точки, изперварвайки вече покойния голмайстор на Мондиала в Италия Салваторе Скилачи, приключил с 84 точки. През 1993 Роберто Баджо е първи със 142 точки, като далеч назад остават Денис Беркамп (83) и Ерик Кантона (34). През любимата за нас 1994 Христо Стоичков няма никаква конкуренция във вота – 210 точки за Камата, който остава далеч зад себе си предишния победител Баджо, който е със 136.
Да, ако дузпата на Баджо във финала срещу Бразилия беше навестила мрежата на Тафарел, може би вотът щеше да е различен, но това никога няма да узнаем. За наше щастие разбира се. Защото – да не се лъжем – надали скоро ще имаме футболист, който ще бъде поканане от Франс Футбол и влиятелните футболни фигури да се качи на сцената, да говори за Йохан Кройф и да връчва награди. Да се върнем на резултатите от анкетата през годините.
През 1995 година Джордж Уеа става първият африканец (и единствен до днес) носител на наградата, изпреварвайки Юрген Клинсман. Година по-късно е вероятно най-оспорваната анкета, след като изненадаващо донякъде печели германецът Матиас Замер със 144 точки - с една повече от Феномена Роналдо. Бразилецът обаче е направо неудържим в онези години и логично печели приза – при това 2 пъти – през 1997 и 2002.
Световната титла на Франция и двата му гола във финала на Стад дьо Франс осигуряват наградата на Зинедин Зидан през 1998 с убийствена разлика пред втория Давор Шукер от Хърватия – 244 срещу 68 точки. Интересни са анкетите през 2005, когато Роналдиньо изпреварва двама английски полузащитници – Франк Лампард и Стивън Джерард, както и през 2006 – когато Фабио Канаваро печели (и до днес е последният защитник, който е удостоен с честта), изпреварвайки друг дефанзивен играч на Скуадра Адзура – Джанлуиджи Буфон. Съсредоточавам се върху годините назад, защото след началото на епохата на Меси и Роналдо може би не е чак толкова интересно как и за кого е бил вотът. В годините, в които вотът се измерва в проценти, има случай, в който Роналдо заслужава 27.99% срещу 24.72% за Меси – това е през 2013. През 2019 пък аржентинецът успява да изпревари Върджил ван Дайк с 686 точки срещу 679 точки.
Сами разбирате – полемики и спорове винаги ще има. Да не говорим за обидени.
Автор: Стефан Георгиев
Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber
Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини
Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
