След десетилетия усилия, дипломатически совалки, и множество провали, Гърция върна останките на цар Самуил. Стана изненадващо и толкова бързо, че нямаше време да повярваме докрай. А и минаваме през трудни и смутни дни, но не до там, за да родят героите, но достатъчно за да ни раздирят от съмнения. Наистина ли това е Самуил, какво ни върнаха?
проф. д-р Людмил Вагалински, археолог, НАИМ-БАН: "Твърде много спекулации се ширят. От специалисти не съм видял такова оспорване."
доц. д-р Христо Попов, археолог, директор на НАИМ- БАН: "Ние самите нямаме съмнение по отношение на локация, исторически извори, резултати от самите археологически поручвания, т.е. това е наслагване на много различни информационни линии."
Или със сигурност поне няма археолози, които биха подложили на съмнение изводите на проф. Николаос Муцопулос, проучвал руините на базиликата "Св. Ахил", построена на остров в Преспанското езеро. И за която има писмени сведения, че е построена от цар Самуил.
доц. д-р Виктория Русева, антрополог, ИЕМПАМ – БАН: "Какво знаем от изворите? Изворите дават много информация относно това строежа на църквата и дейността на цар Самуил в периода, в който ръководи държавата от неговата столица."
Писмените сведения черпим от Йоан Скилица, византийки летописец, който в своя „Исторически обзор“ дава изключително подробни сведения за Първото българско царство, епохата на цар Самуил и продължителните българо-византийски войни. Там той описва как Самуил пренася мощите на св. Ахил и издига базилика на остров насред Преспанското езеро. Същият остров, на който, според друг византийски историк, цар Самуил е умрял.
проф. д-р Георги Атанасов, археолог, РИМ Силистра: "Имайте предвид, че това е третата по големина църква в Първото българско царство, след голямата базилика в Плиска и след дворцовата църква, Симеоновата църква в Преслав. Представете се, 45 на 22 метра, това е действително един внушителен храм."
И откриването на погребение в наоса, във вътрешността на храма е едно от най-категоричните доказателства, че там е погребан цар.
проф. д-р Георги Атанасов, археолог, РИМ Силистра: "Има няколко репери, които са безусловни и са, както казва, заковани. Първо, саркофагът, многосъставният саркофаг е в наоса над църквата. В притвора, в атриума, могат да се погребат висши аристократи, свещеници. Но в наоса на църквата, в самата църква, могат да се погребат много специални хора. Освен това, погребението е в саркофаг. Той е многосъставен, от четири плочи, но е саркофаг. Владетелските погребения винаги се извършват в саркофази."
В наоса има четири саркофага, но един е най-виден. Над него е имало аркосолий, или специална засводена ниша. Ограбвайки църковната утвар в нея, вандалите, които по-късно са опустошили храма, не са разпознали камерата под аркосолия като саркофаг. Така, преди близо 60 години, проф. Муцопулос първи отваря саркофага на Самуил, вижда костите му непокътнати и веднага ги разпознава.
проф. д-р Георги Атанасов, археолог, РИМ - Силистра: "Имайте пред вид, че Муцопулос освен археолог е и великолепен архитект. Така че той е заковал нещата. Някой казва, той защо още отначало не бил казал, че това е погребение на Самуил. Ами как да кажа, той го открива по времето на режима на Черните полковници. Той ако каже, че това е български цар, „майко мила“ е щяло да стане."
доц. д-р Христо Попов, археолог, директор на НАИМ- БАН: "Самия професор Муцопулос, правейки своите заключения го е направил в един доста труден за него период, когато може би не е било много полезно за него да афишира подобни резултати в публичното пространство в Гърция, но той го е направил."
Нашите антрополози, които проучват костните останки на цар Самуил също имат достатъчно репери, за да са категорични в изводите си да разсеят всякакви спекулативни твърдения. Отново пресрещайки ги с писмените сведения за Самуил.
доц. д-р Виктория Русева, антрополог, ИЕМПАМ – БАН: "Какво проследихме в скелетните останки? Проследихме първо наличие на възрастта 60-70 години, мъжки пол, успяхме да реконструираме ръста по относително добре съхранените кости на крайниците. Ето го черепа, който можахме да разгледаме. Той показва силно развитие в областта на главела, една мъжествена част, както и развитие на инион и мястото, където се захваща гръбната мускулатура на черепа. Виждаме едни леко гърбати носови кости. Ето го в анфас черепа. Тук вече изгледа е доста по-грацилен, доста по-финно изглеждащ човек, набляга на тази развитието на мускулатурата и на челната кост. Този череп, вероятно, отговаря до някаква степен и на хипотетичните възможности да се търси родствена връзка на майката на Самуил с арменската популация от периода. Хипотеза, която също ще изследваме."
Измененията по костите също издават с промени характерни за възрастните индивиди.
доц. д-р Виктория Русева, антрополог, ИЕМПАМ – БАН: "Разбира се развитието на спондилозни изменения на артроза, както на гръбначния стълб, така и на костите на крайниците. Установяват се и възпалителни процеси, които са специфично разпространени около стави на крайниците, които също са затруднявали движенията и са правили участието на царя във всички военни походи в края на живота му доста тежки и болезнени от физическа гледна точка. Въпреки това от изворите знаем, че той навсякъде е бил заедно със своята войска."
Костите на Самуил носят следи също така и от много травми от бойното поле, една от тях много видима и категорична.
доц. д-р Виктория Русева, антрополог, ИЕМПАМ – БАН: " Тук ви показвам, това е така известната травма на предмишницата с образуване на лъжлива става, което в голяма степен е инвалидизирало тази лява ръка."
Травма, която Самуил получава докато води битката при река Сперхей, където търпи поражение. За нея знаем отново от Йоан Скилица, според който Самуил и синът му Роман получават тежки рани и щели да бъдат пленени, "ако не се били смесили с умрелите и лежели като мъртви".
"Това достатъчно показателно ли е тази златотъканна тъкан, с която е погребан?"
проф. д-р Георги Атанасов, археолог, РИМ - Силистра: "Да, това е още един казус, както се казва. Значи, срещнах Защо в гроба на Самуил нямало царски инсигнии и регали? Ами, трябва да се чете все пак. Константин Багренородни около 20-30 години преди кончината на Самуил е казал как се погреба един владетел. Слага се на ложе с неговите инсигни, снимат се инсигните, снима се короната, слага се една платнена лента около челото му и се погребва."
"А този плащ?"
проф. д-р Георги Атанасов, археолог, РИМ - Силистра: "Преди две години излезе изследване на една гръцка колежка, която доказа, ма то се знаеше и преди, че това е византийска тъкан от края на 10-11 век. Такива тъкани се произвеждат в императорското ателие, аергастерион се казва, в Константинопол. Те са основно такава приоритет на висша не само производствена дейност, то е регламентировано в специален закон как се произвеждат такива тъкани, но и на кого могат да се дават. Така че тъканта е, както се казва, най-фина и класна константинополска изработка."
Следи от травми носят и други останки в единия от саркофазите. Мъжът е по-снажен, вероятно на Гаврил Радомир синът на Самуил.
доц. д-р Виктория Русева, антрополог, ИЕМПАМ – БАН: "В този саркофаг Делта се откриват скелетни останки на мъж на възраст около 45-50 годишна възраст. Ръстът на индивида се реконструира на около 170 см. отново скелета дава данни за силни, сериозни травматични увреждания. Още по-интересен е фрагментът от череп. Но начелната кост е най-интересен. Следи от травма на черепа на главата на този индивид. Да, тази травма не е била живото застрашаваща, не е била тежка, засягала е само външните такива меките тъкани на черепа и много слабо външната костна пластинка на черепа. Същевременно трябва да кажем, че тази травма изглеждала доста кърваво и плашещо на живия индивид. И тука можем да си спомним за този цитат, че хората са се направили на мъртви. Те са били доста пострадали, така че може би не са се съвсем правили. И с тези травми е било тежко придвижването, вече след бойното поле."
В трети саркофаг се намират останките на още трима възрастни мъже и един подрастващ. Вероятно на други от семейството на Самуил. Вероятно и на самия Иван Владислав, който управлява няколко години след убийството на Гаврил. Но саркофазите съдържат останки и на деца. Което за време с висока детска смъртност не изненадва учените.
Доника Йорданова, антрополог: "Те са смесени, фрагментарно представени и включват предимно части от по-краниалния скелет, ребра, прешлени и кости от крайниците. Намерихме няколко черепни фрагмента. Тъй като не разполагаме с отделно запазени скелети, една от основните ни задачи беше да определим минималния брой индивиди, които се разграничават и съответно приблизителната им възраст. В резултат от този анализ установихме, че в материала има най-малко 8 деца на възраст между 3 месеца и 5 години Полът на децата не се определя по антропологични белези, тъй като преди настъпването на пубертета, полово диморфичните промени не са настъпили."
Предстои да се направи ДНК анализ, който да определи пола на децата и дали сред тях няма и момиченца. ДНК анализът може да даде информация и да родствените връзки между погребаните от фамилията на Самуил. За някои от родствениците отново знаем от Йоан Скилица, който описва срещата на Василий II и царица Мария.
доц. д-р Виктория Русева,антрополог, ИЕМПАМ – БАН: "Материалът, разполагаме само от 4 скелета. Няма да можем да направим на абсолютно всички такъв профил, като този материал от 4 скелета отново може да не е достатъчен за такъв пълен генетичен профил, който да ни даде възможност за близко-родствени връзки."
Най-трудно ще е с ДНК анализа на костите на царя. Но дори и да се получи, той няма как да каже със сигурност, че те са на Самуил.
проф. д-р Людмил Вагалински, археолог, НАИМ-БАН: "За да може да се сравнява, говоря за Самуил би трябвало да бъдат разпознати негови наследници. В днешно време, за да могат да се направи такъв анализ, така направиха англичаните с Ричард, но там намериха такива наследници Трябва да внимаваме. Твърде големи са очакванията от ДНК анализа."
доц. д-р Виктория Русева, антрополог, ИЕМПАМ – БАН: "Първо смятаме да направим и нова реконструкция на главата на цар Самуил. Поради някои проблеми на предходните ще видим как ще се съпоставят нашата възстановка с предишните."
проф. д-р Людмил Вагалински, археолог, НАИМ-БАН: "Проби от Самуил са взети от много малки костици. И в лаборатории, още докато той беше в Солун, в лаборатории в Манхайм и в Бон, които проби ще бъдат върнати, за да може да се продължи да се работи с тях. Проблемът с костите на Самуил е, че те в миналото са така били подложени на консервационни намеси, които за онова време са били разумни и обичайни, но в днешно време те много силно ограничават по-нататъшни изследвания със съвременните методи, тъй като има консервационна намеса."
Но костите на Самуил ще минат през много други анализи, които могат да кажат къде е отрасъл – като изотопното изследване на стронций. А ако успеят да извлекат достатъчно ДНК за анализ, има смисъл да се видят хаплогрупи с други популации, които могат да потвърдят арменския произход по майчина линия и с това допълнят идентификацията на Самуил. Ще се направи и радиовъглеродно датиране, въпреки че то не е достатъчно надеждно
проф. д-р Людмил Вагалински, археолог, НАИМ-БАН: "Самият метод, С 14, той не е безгрешен и това не е панацея, там има и стандартни отклонения. И ако тези, да речем плюс-минус 50 години, ако тези отклонения са приемливи за времето, в което работи доцент Попов, той е праисторик, макар и късна праистория, бронзова епоха особено. А за нашия случай, когато имаме толкова други данни, писмени, археологически и т.н. и ни трябва много точни параметри, едва ли С-14 ще може да ги фиксира в толкова тесни времеви рамки."
Учените ще направят всички възможни анализи. И не за да затворят устата на скептиците, или да се борят с фалшивите новини. Съвременните методи са част от тяхната работа. Но и без тях за сигурни – приехме, посрещнахме и положихме останките на цар Самуил. Можем да им се поклоним.
Чуй новините
Подкаст
