Защо ново измерване на Черни връх показва разлика от близо метър?

Черни връх не расте и не се „смалява“, но нови геодезически измервания показват, че най-високата му точка е на 2290,867 метра, което се разминава с популярната стойност от 2290 метра. Според учените причината не е в планината, а в различните височинни системи, използвани през годините.

Специалисти от Центъра за геодезическо осигуряване на специфични природни обекти към УАСГ извършиха прецизно измерване на най-високата точка на Черни връх с GNSS апаратура. Данните показват височина от 2290,867 метра, измерена с точност до сантиметри.

„Не, че расте върхът и става по-висок. И не, че става по-нисък. Просто системата е различна“, обясни доц. Борис Александров в "Денят започва". По думите му разликите идват от използването на различни височинни системи през различни периоди – Черноморска, Балтийска и съвременната Европейска височинна мрежа.

Ученият подчерта, че няма сензация около новите данни. „Няма никаква сензация. Просто е измерен по-коректно“, каза той.

Екипът е установил, че най-високата точка на Черни връх не е непосредствено до метеорологичната станция, а върху скален участък на около 80 метра югоизточно от нея. Именно там е отчетена височината от 2290,867 метра.

Според специалистите реални промени във височината на върха могат да настъпват вследствие на тектонични процеси, но те са минимални. „Ние сме държава с доста активна земетръсна и тектонска дейност. Така че има такива движения. Но те се измерват в милиметри. Дори сантиметър-два“, посочи доц. Александров.

Новите измервания са част от по-широка инициатива за прецизно картографиране и измерване на природни обекти в България, включително върхове, водопади, езера и пещери.