Марио Варгас Льоса се срещна с почитатели

След като вчера ръководството на Софийския университет връчи титлата "Доктор хонорис кауза" на именития перуански писател Марио Варгас Льоса, днес той се срещна със стотици свои почитатели в една от аулите на учебното заведение. Нобеловият лауреат отказа разговор с журналисти, но с удоволствие прие предизвикателството да даде отговор на всички въпроси на своите фенове.

Tворческия си път Льоса започва в Лима - тесни граници, затворено общество, класово разграничаване, обобщава писателят. Плодородна почва за силно реалистични сюжети, с които достойно оправдава аплодисментите на почитатели и критика. За собственото си творчество признава, че не би могъл да бъде достатъчно обективен и че му предстои да напише най-истинския роман. Признава, че богатството на художествената литература открил през еротични разкази и любовни писма.

"Имах състуденти, които бяха влюбени. Налагаше им се да пишат любовни писма. И по голямата част от тях не успяваха. Изглеждаше, че аз се справях и така започнах да пиша любовни писма от тяхно име. Много се забавлявах, защото после четях и отговорите от възлюбените. Превърнах се в героя от едноименната пиеса "Сирано Дьо Бержерак" и дори ми плащаха - цигари, сандвичи", спомня си писателят. "Имаше и още един жанр - порнографската литература. Така се родиха кратките еротични разкази, които също продавах. И така, забавлявайки се в колежа, се превърнах в професионален писател", добавя той.

Мъжете будят съжаление, защото не отделят достатъчно време за четене, жените крадат всяка свободна минута за литература, защото знаят колко е важно да съградиш и да пазиш свободата си, казва още Льоса.

"Най-важното нещо, което ми се е случвало в живота е да се науча да чета, когато бях на шест и живеех в Кочабамба. Спомням си, че това изживяване напълно промени живота ми, обогати ме неимоверно много", споделя творецът.

Разпознаването на властта в детайли и личностните устойчивост, бунт и поражение в дълбочина, превръщат Варгас Льоса в Нобелов лауреат, според Шведската академия. Сеньор Льоса обаче споделя, че по важни са контрапунктът между действителността и борбата за свобода, да завещаеш следа и да освободиш обществото от въображаеми граници.