Читалищата в малките села все още са живи

24 май е и празникът на народните читалища. Те са единствените културни и образователни средища в малките села, където училищата отдавна са закрити, а децата се броят на пръсти. И колкото по-малко и по-бедно е селото, толкова по-голяма е жаждата на хората за литература и култура. Примерът е от Народното читалище „Светлина" в силистренското село Смилец.

В Смилец живеят едва около 130 души, повечето пенсионери. Всички се гордеят с духовното си средище - читалището, където стари и млади се събират на всички празници и съхраняват местните обичаи и традиции за поколенията.

Иванка Облакова: „Може би над 10 години съм самодейка, много обичам да пея, много песни знам и каквото знам съм го дала."

Анка Енчева: „Ако няма читалище, няма да има живот."

Милка Илиева - секретар на читалището: „Читалищата са били първите институции, които са съхранявали възрожденския дух на българския народ. И се надявам, че тази българщина читалищата няма да загинат в бъдещето."

Почти всички пенсионери четат книги от местната библиотека. Идват и деца, които прекарват летните ваканции при баби и дядовци.

Мария Златева - библиотекар: „Най-възрастният ми читател е на 83 години и обича да чете само българска литература и винаги го давам за пример, а най-малкият ми читател е първи клас."

Благодарение на програмата „Глобални библиотеки" пенсионерите вече са част от глобалната мрежа - сърфират в интернет и се чуват по скайп с внуците в чужбина.

Анка Енчева:
- И ние дъртите баби напредваме. Важното е, че се обучаваме, не се даваме на младите.
БНТ:
- А с децата нямате ли конкуренция кой първи да седне на компютъра?
Анка Енчева:
- Ние с тях не можем да се конкурираме още, те много знаят, ние още сме бавнички.

Читалището е историята и бъдещето на селото. И никога не остава без посетители.