Нанси Макълдауни: България е на прага на още една важна стъпка напред в качествено отношение

- Посланик Макълдауни, Вие си тръгвате от България в особено интересен момент, изборите приключиха, налице е нов парламент, идва и ново правителство. На прав път ли е България?

- Бойко, моментът наистина е вълнуващ. Трябва да си призная, че ме натъжава фактът, че си тръгвам в разгара на всички тези важни събития. По моя преценка това е изключително важен момент за България и за нейните приятели. Тази година отбелязваме двадесетата годишнина от промените. Много неща се случиха през тези 20 години, имаше важни събития, развитие и реформи. По моя преценка България е на прага на още една важна стъпка напред в качествено отношение. Поради това съм убедена, че България е на прав път. Да бъдеш на прав път обаче означава да се придържаш към даден процес, да постигаш развитие, напредък. Тези процеси не протичат за едно денонощие. Мисля, че има българска поговорка, която най-добре предава този смисъл: капка по капка вир става, едно красиво езеро. Следователно всички ние, и българите, и приятелите на България, трябва да продължим да работим заедно, за да изградим това прекрасно езеро.

- Докато се изгражда езерото, официален Вашингтон има ли пълно доверие в Бойко Борисов?

- Познаваме г-н Борисов добре. Работили сме се с него в качеството му на представител на МВР и като кмет на София. Сътрудничили сме си с него много добре, много градивно. Надяваме се това градивно сътрудничество с него да продължи в качеството му министър-председател, както и с неговото правителство. Най-важното обаче не е какво мислим ние, а какво мислят хората в България. Хората гласуваха за този мъж и за неговата партия и му възложиха правомощия да управлява. Това, което хората във Вашата страна трябва да направят, е да изискат правителството да разработи подробен план, програма за действие, и да настояват планираните дейности да бъдат изпълнени. Това означава отчетност на правителството, така работят демократичните правителства.

- Един недипломатичен въпрос. Смятате ли, че дипломацията на САЩ ще работи по-добре с това правителство, отколкото с предишното?

- Не зная дали въпросът е недипломатичен, но честният отговор, а не дипломатичният, е следният: сътрудничеството с правителството на министър-председателя Станишев бе добро, и очакваме това сътрудничество да продължи да се развива при правителството на министър-председателя Борисов. Правителствата, както и посланиците, идват и си отиват. За съжаление така е и в моя случай, защото отпътуването ме натъжава. Има обаче трайни принципи и основополагащи интереси. Затова съм убедена, че нашите отношения ще бъдат трайни, независимо от политическите промени, независимо от смените на посланическите постове и правителствата.

- Има теми като съдебната система, върховенството на закона, корупцията, които са предпочитана тема на американските посланици тук. Ако сложим тези теми на масата, обнадеждена ли сте или разочарована от постигнатото?

- На първо място, това не са предпочитаните теми на посланиците. Посланиците определено биха предпочели други теми, но ние засягаме теми като върховенството на закона и корупцията, защото тези въпроси не са решени.

- Още ли?

- Знаем, че липсата на решение вреди на Вашата страна. В отговор на Вашия въпрос - да, разстроена съм, че не бе постигнат по-голям напредък и с нетърпение очаквам този напредък, защото зная колко вредни могат да бъдат подобни трудности за страна като България.

- Тук възниква въпросът за болезнената реакция към критиката от чужбина, особено ако тази критика идва от посланика на една свръхсила. Има ли тенденция, партия или личност в България, които бихте разкритикували публично?

- Не смятам, че работата на един посланик включва соченето с пръст свише, критиката. Това определено не е в и моя стил на посланик. Аз се старая да говоря за принципи, за общоприети истини, за морални норми. В този смисъл бях разочарована, когато по време на предизборната кампания в България се появиха лица и партии, които се опитваха да насаждат разединение в обществото.

- Бихте ли ги назовали?

- Вместо да говорят за търпимост и благосклонност спрямо всички в обществото, в редица случаи някои се опитваха да поляризират обществото, да създават търкания. Зная, че в България няма място за това, и зная, че в сърцата и живота на повечето българи няма място за подобни грозни явления.

- Но ще назовете ли тези личности и партии?

- Не, не искам да назовавам лица, защото не искам да се втурнат да защитават някое изказване или човек. Това, което искам да постигна, е да помогна на хората да вдигнат поглед и да прегърнат идеята за търпимостта.

- Има ли американският посланик преки лостове за влияние върху българската политика сега? Съжалявате ли за онези времена преди членството в НАТО, когато се поставяха условия, докато днес разчитате само на приятелски съвети?

- Не съжалявам, нито изпитвам носталгия към миналото. Настоящето е твърде вълнуващо, за да се връщам в миналото. Нито пък мисленето ми се основава на понятия като преки лостове за влияние или манипулация. Между САЩ и България съществува зряло партньорство. Искаме нашите партньори и съюзници да бъдат възможно най-силни и независими. Ние се обединяваме при равни условия, разговаряме, обсъждаме, спорим, всеки със своя опит, виждания и намираме общи решения по значими за нас теми.

- Посланик Макълдауни, нека обаче хвърлим поглед към дневния ред на отношенията: дипломатически жестове, съвместно участие в Афганистан и нерешеният визов въпрос. Този дневен ред не е особено натоварен, нали? А въпросът с визите далеч не е решен.

- Точно обратното, дневният ред е изключително натоварен. Сътрудничеството в отбранителната област е не само в Афганистан, а в района на Черноморието, на Балканите. Развиваме важна търговска дейност. Някои от най-големите инвеститори са тук в България и се занимават със строителството на най-голямата ветроцентрала в региона, например. Един от най-големите центрове за високи технологии в региона се намира тук, изграден от американска компания. Въодушевени сме от направеното във всички области. Често не привлича внимание онова, което правим на човешко равнище. Създали сме организации за приемственост след времето, когато оказвахме помощ - Американският университет, Американският колеж, Фондация "Америка за България". Това са все институции, които разполагат с големи финансови средства и политическа подкрепа и спомагат за изграждането на заредено с оптимизъм бъдеще за България.

- Да, така е, но как да се срещат хората едни с други, ако трябва да чакат на опашка за визи, да понесат тази понякога унизителна процедура?

- Опитвам се да говоря по този въпрос, където и да отида. В него има и политически, и емоционален компонент. Искаме България да бъде включена в програмата за отмяна на визите по същите причини, по които и българите искат това. Не искаме българите да се редят на опашки, за да получат визи. Истината е, че повечето българи, подали молба за виза, получават такава. Полагаме огромни усилията процедурата да протича гладко, без да уронва достойнството им. Трябва обаче да се съобразяваме със законовите изисквания по тази програма и България трябва да ги изпълни. Работим съвместно това да стане.

- Какво бихте искали да предприеме новото правителство в енергетиката? Искате ли да се придържа към съществуващите проекти? Или искате да пренебрегне руските проекти и да се съсредоточи върху онези, свързани със САЩ, с интересите на Запада?

- В енергетиката най-напред ми се иска хората да спрат да мислят през призмата на или/или. Избираме или американски проект, или руски. Това е твърде опростенчески, и честно казано неправилно. Ще ми се новото българско правителство да подходи към енергийните въпроси по начин, който най-добре обслужва българските национални интереси. Не става дума да направите нещо за Америка или за Русия, а за хората в тази страна и за бъдещето на тази страна. Това означава прозрачност и многообразие. Преди десетилетия Чърчил е казал, че ключът към успеха в енергетиката се крие в три неща - многообразие, многообразие, многообразие. Какво видяхме януари? Един тръбопровод бе спрян и страната остана на студено за две седмици. Ако имаше повече източници на газ, спирането на този тръбопровод нямаше на има такова силно отражение. И така, казвам: грижете се за интересите на България!

- Посланик Макълдауни, не е тайна, че президентът Обама е зает с много проблеми, дори и такива, които не можем да си представим. Смятате ли, че нашият регион и страни като България заемат не особено значимо място в американската външна политика сега?

- Няма съмнение, че президентът Обама е прекомерно зает. Бих казала обаче, че този регион остава със същата тежест в дневния ред на Белия дом и на Държавния департамент, дори придобива по-голяма тежест. Днес вниманието ни не е насочено толкова към решаването на вътрешните проблеми, особено по отношение на страни като България, а по скоро към сътрудничество с България за решаване на проблемите другаде.

- В този смисъл, Вие получавате повишение във Вашингтон, в Държавния департамент и вероятно президентът Обама или държавният секретар Хилари Клинтън ще поискат от Вас мнение за България в едно изречение. Ако това стане, какво ще е това изречение?

- Надявам се да отделят на България повече от едно изречение. Надявам се и да не чакаме много преди президентът Обама и секретарят Клинтън да посетят България и да сами направят обръщение.

- Това реалистично ли е?

- Всичко е възможно, не изключвам подобно развитие. Но ето - ново правителство във Вашингтон, ново правителство в България - и много общи интереси. Ако търсим една подходяща фраза, тя може би ще звучи така: стари приятели, предвид постигнатото дотук, но ново начало. И така, стари приятели с ново начало, с амбициозна програма. Зная, българите казвате, че денят се познава по сутринта. Затова искам утрото ни да е светло.

- Казахте стари приятели, намерихте ли нови приятели в България? Какъв е личният Ви спомен от България?

- Тръгваме си от България с много приятели в сърцата и спомени в душите. Мога да откроя два. Когато пристигнах в България, именно във Вашето предаване казах, че очаквам да се срещна с обикновени българи. Бях удивена, когато много българи ми писаха, че са видели да казвам на Бойко, че искам да се срещна с тях и ме канеха. Е, направих го. Имах великолепна среща с един господин от Пловдив, който искаше да си поговорим, седнахме, хапнахме, пихме чай, говорихме за семейството му и за надеждите му за бъдещето. Именно тези спомени, срещите с обикновените хора в тази страна, разговорите за нещата, които ги вълнуват, остават. Има и още една история. Планинари сме. Със съпруга ми и дъщерите ни се изкачвахме в Рила, видяхме прекрасните езера в тази величествена планина. Имаше и българско семейство също на излет. Децата ни се заиграха. Родителите дойдоха след това и казаха: "Радваме се, че американският посланик и семейството й се наслаждават на красотите на България." Много се разчувствахме и винаги ще помним тази топлина и прекрасните мигове.

- Мигове, които ще запомните. Благодаря Ви!

- Много благодаря!