Гринуичкият меридиан на 125 години

Най-известният часови и навигационен ориентир в света - нулевият меридиан в Гринуич става на 125 години. В интерес на истината от десетилетия точното време диктуват атомните часовници, а според ДЖИ ПИ ЕС технологиите разделителната линия трябва де е 100 метра по- на изток от култовата обсерватория край Лондон. Но и тогава, преди повече от век, отправната точка не е избрана по научни, а по практически и политически съображения. Поглед към Гринуич и времето като политика в следващия репортаж.

И днес, когато застават на прочутата черта, туристите я приемат като нещо предопределено. Истината е друга. До прокарването на тази въображаема линия много страни и дори градове си имали свое време, определяно по пътя на слънцето. В Европа нулевите меридиани били 20, руснаците ползвали два-три. Нуждата от общи правила се появила с развитието на железниците и комуникациите. Така през 1884 във Вашингтон делегати от 25 страни се събрали да решат откъде да се мерят времето и пространството. След дълги трудни дискусии Гринуич спечелил с 22 гласа за, един против - на Санто Доминго, и два въздържали се - на Франция и Бразилия. Европейските конкуренти настоявали за нещо по-неутрално - Канарите или Ерусалим. Великобритания надделяла най-вече защото 72 процента от световното корабоплаване вече зависело от картите с Гринуич като нулев меридиан. Но крайната цел на конференцията за проста система от 24 часови зони така и не се осъществила. Франция и Испания например трябва да са със същото време като Великобритания, но за по-удобно се синхронизират със съседите по суша. Времето остава и политическо оръжие - преди две години венецуелският президент Уго Чавес премести стрелките на страната с половин час назад, за да не е в една часова зона с върховния враг САЩ.