Трайчо Трайков: Удовлетворени сме от разговорите с руските ни партньори

Днес не беше само ден, посветен на разговори по енергийните теми, а сесия на Междуправителствената комисия между България и Русия, където се работеше в 11 групи. В протокола, който подписахме намериха място почти всички наши искания, така че сме удовлетворени от срещите. Това заяви в студиото на „Панорама” Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Енергетиката беше най-важният момент от нашите разговори с руските партньори.

Относно проекта за АЕЦ „Белене” министър Трайков беше категоричен, че за да може този проект да се случи, това трябва да стане по икономически обоснован начин, отговарящ на интересите на България, да бъде защитено българското участие, да бъдат намерени качествени инвеститори и ако може да има печалба. Инвеститорите ще се оценяват на база доколко приемат условията, които ние сме поставили, посочи той и допълни, че България винаги е заявявала, че има интерес това да е европейски проект. Той изрази надежда, че някои от европейските инвеститори, с които са водени разговори, ще прояват интерес, но подчерта, че има и други варианти.

За „Бургас-Александруполис” нашата тактика е както при останалите – стъпка по стъпка в логичните етапи, обясни Трайчо Трайков. „Интересите са разнопосочни, те не са само руски и американски, ние имаме свои интереси и съседите ни имат интереси и понякога е трудно да се каже кой интерес е по-интензивен, така че за нас водещото са българските интереси и като в айкидото – трябва да се подсили силата и посоката на този удар, който съвпада с нашите интереси”, каза още той. Ние сме малка страна, но за да реализираме стратегическите си цели, трябва да вървим с партньори, подчерта енергийният министър.

Приоритетните „зелени производства” са потенциалът и инфраструктурата за наука и икономика. В иновативните отрасли нещата се случват много бързо, заключи Трайков.

Целия разговор с министър Трайчо Трайков в студиото на Панорама можете да видите във видеофайла.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водещ Бойко Василев: Добър вечер на Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Трайчо Трайков: Добър вечер.

Водещ: И какво се оказа, господин Трайков, пълно щастие с Русия по всички проекти, така ли?

Т. Трайков: Това искам да го доживеем някой ден. А днес беше още не толкова лесно за постигане, защото не беше само ден, посветен на разговори по енергийните теми, а сесия на Междуправителствената комисия между България и Русия, където се работеше по. . .

Водещ: Да, в която има и други теми икономически.

Т. Трайков: . . . в 11 работни групи. Така че протоколът, който подписахме, е ето толкова дебел, където намериха място като записи почти всички, да не кажа всички, наши искания. Така че на първо място сме удовлетворени в тази посока. Ето, например буквално от вчера, от онзи ден работи вече митническият пункт на пристанище "Кавказ", краят на фериботната линия, по която досега корабите от България към Русия пътуваха празни, защото част от българския износ, като акцизните стоки вино и така нататък, нямаше как да влизат от там. Но това е едно от нещата. Говорихме и за социалната спогодба, и за други и други неща. Разбира се, енергетиката. . .

Водещ: Беше най-важна. Въпросът е току-що. . . понеже преди двайсетина минути е приключила срещата при премиера Борисов, където е бил и Шматко, министърът на енергетиката на Русия, нещо от там да се случи поразяващо, което да обърне нещата на сто и осемдесет градуса? Не, нали?

Т. Трайков: Не, там информирахме премиера за разговорите, които вече бяхме водили, и той даде своята подкрепа.

Водещ: Разбра ли се кой ще плаща "Белене"? Вървят ли нещата към някаква договорка по този съществен и важен въпрос?

Т. Трайков: Вижте, там нещата стоят по следния начин. По начина, по който беше структуриран проектът до лятото, той нямаше как да се случи, защото това означаваше на 31 юли България да извади или да покаже, че има и може да гарантира 5 милиарда евро. Ние казахме, че ще подходим в две стъпки - първо, ще установи статуса на това къде сме, което е естествено, и второ, ще предложим начин, по който да продължим нататък. И начинът, по който смятаме, че е единствено възможно да се продължи нататък и този проект да може да се случи по един икономически обоснован начин, отговарящ на интересите на България, е да бъдат привлечени. . . България да запази такъв дял, какъвто иска и риска от който може да понесе икономически. . . да бъдат намерени качествени инвеститори, да не се стига до някакви дългосрочни ангажименти, и ако може от цялата работа да има печалба. И в тази посока търсихме решение уин-уин, което конструктивно да вкарва всички интереси, заинтересувани от проекта, и това е на път да се случи.

Водещ: Да, но руснаците приемат ли го?

Т. Трайков: Говорихме точно в тази насока и съм оптимист, че ще можем да
го структурираме правилно.

Водещ: Инвеститори - руски, западни или някакви други?

Т. Трайков: Инвеститорите ще се оценяват на база на това доколко приемат
условията, които ние сме поставили. Разбира се, ние винаги сме казвали, че имаме голям интерес това да е европейски проект, така че разчитаме на разговорите, които сме водили с качествени европейски инвеститори, те също да прояват интерес. Но, разбира се, има и други варианти.

Водещ: Нова стратегия ще решава за енергийните проекти, както разбрахме. Осемнадесет месеца чакаме екологична експертиза за Бургас-Александруполис. Дали по този специално проект - Бургас-Александруполис, също конфликтен, тактиката е изчакване, българската тактика имам предвид?

Т. Трайков: Нашата тактика е, както и по останалите, действаме стъпка по
стъпка в логичните етапи.

Водещ: Осемнадесет месеца не са ли много, колкото да се обезкуражат
руснаците?

Т. Трайков: Ако толоква отнема изготвянето на оценката за въздействие върху околната среда, значи не са много.

Водещ: Смятате ли, че те приемат този срок от 18 месеца с усмивка, или поне съгласни ли са с него?

Т. Трайков: Той е обективен факт.

Водещ: Тоест за нас природата в Бургаския залив е важната част от проекта?

Т. Трайков: Това е абсолютно несъмнено.

Водещ: Как ще балансирате между руските интереси, по-точно, хайде, така да кажем - руските ресурси и американските геополитически интереси? Коя от двете страни ви пресира повече? Беше тук Морнингстар, тази седмица са руснаците.

Т. Трайков: Интересите са разнопосочни, те не са само руски и американски. И ние имаме собстевни интереси, и съседите ни имат совои интереси и понякога е трудно да се каже кой интерес е по-интензивен в момента. Така че в крайна сметка за нас водещото са българските интереси. И като в айкдото - трябва да се подсили силата и посоката на този удар, който съвпада с нашите интереси.

Водещ: Да, но в айкидото се печели със силата на противника.

Т. Трайков: Точно така. Ние сме малка страна, но имаме нужда, за да реализираме стратегическите си цели, да вървим заедно с партньори.

Водещ: Да смятаме ли, че след като ще се консултирате с президента по енергийната стратегия, това означава, че противоречията между
него и правителството са изгладени по този въпрос специално?

Т. Трайков: Аз съм министър на едно огромно министерство, като портфейл и като тема, и досега съм се консултирал и се консултирам с всеки, който има какво да каже, има опит и може да ми помогне да си свършим работата както трябва.

Водещ: Вие лично с президента проблеми по тези неща и различия имате ли?

Т. Трайков: Президентът е президент, аз съм министър. Както знаете, случвало се е той да изрази несъгласие с някои от моите постъпки. Сега, както виждаме, и той се е уверил, че съм действал по правилния начин.

Водещ: Още един израз от седмицата ще ви помоля да коментирате. Има
ли в България енергийна мафия и тя бърка ли се в политиката?

Т. Трайков: Този израз сигурно е от времето на Адам и Ева, не от седмицата.

Водещ: Не, беше казан в друг парламентарен политически контекст. . .

Т. Трайков: Енергетиката е толкова важен отрасъл в България, където минават такива парични потоци, че би било абсолютно наивно да се смята, че интересите са само невинни. Тези интереси ги има, някои от тях действат по по-твърд начин, но там, където ги хванем в престъпление, ще ги удряме.

Водещ: Върху правителството на ГЕРБ и върху неговото парламентарно мнозинство тази. . . хайде да кажа, този интерес влияе ли?

Т. Трайков: Влияе в какъв смисъл? Вижте, интересите в обществото влияят,
защото всичко е взаимно свързано. Влияе върху това какви политики се предлагат, оперативно какви действия се предприемат, няма начин как да не влияе.

Водещ: Само едно изречение от БСП и СДС, буквално едно изречение. И
вижте как ще задам въпроса. Вярно ли е, г-н Кутев, че БСП е превърнала енергийните проекти с руско участие във ваше знаме? И вярно ли е, г-н Димитров, че пък СДС е превърнало критиката срещу тези проекти във ваше знаме поради липса на друго?

Антон Кутев: Категорично не е вярно. За нас важното не е това да развяваме знаме, важното са интересите. И между другото тук има доста противоречия, които са свързани с това. Защото в края на краищата БСП и нашето правителство, както и предишното, доведоха нещата до там, че да има някакъв договор с един западноевропейски инвеститор. Сега от г-н министъра разбирам, че те тепърва ще търсят инвеститор, т.е. те сега с година и половина, с това, че RWE се отказа от договора за България, те забавиха с година, година и половина този процес. И аз имам въпрос - какво ще стане, ако след година и половина тяхното правителство се смени и дойде тяхното.

Водещ: Ама той е министър в България, не е шеф на RWE.

А. Кутев: Аз съм съгласен, само че отказът на RWE от сделката беше по простата причина, че около 4 месеца нашето министерство и нашето
правителство не можеше да разбере накъде е тръгнало.

Водещ: Нека да чуем Мартин Димитров също.

Мартин Димитров: Това, което БСП правеше, то подписваше едни договори с Русия, без да ги чете, което създаде доста големи проблеми. Това, което СДС поиска и "Синята коалиция" - да има национален интерес, да търсим националния интерес във всички тези договори, а не просто да бъдат подписвани. Колкото до "Белене", става въпрос за една остаряла технология. Ето, виждате днес във вашето предаване ще покажете новите технологии. Някой може ли да каже след 10 години дали България ще има нужда от "Белене"? И това, което беше положително направено през последните седмици и месеци, ясно беше казано, първо, че "Белене" струва 10 милиарда евро, а не както ни казваха три, четири или нещо друго, и второ, че "Белене" не трябва за вътрешно потребление, че няма да бъде спрян токът, ако няма "Белене". Това е вторият много важен въпрос.

Водещ: Добре, да чуем. . .

М. Димитров: Някой. . . г-н Василев, някой можеше ли преди 10 години да предвиди интернет епохата? Някой може ли да каже какво ще стане след 10 години? И ако ние не знаем какво ще стане, трябва ли да се правят на сляпо такива инвестиции като "Кремиковци", като "Кремиковци" и да се чудим. . .

Водещ: Е, преди 10 години можеше, преди 10 години имаше интернет.

М. Димитров: Нямаше как да се предвиди този размер на епохата, който се случи.

Водещ: Разбирам ви, каквото казвате. Нека да довършим с Трайчо Трайков тогава, защото имаше и въпрос към него.

Т. Трайков: Значи, първо, това, което казва г-н Димитров, е напълно вярно и аз го споделям. Ние сме на прага на развитието на технологиите в енергетиката. И затова трябва много внимателно да планираме риска, който поемаме, влагайки пари в енергетика, защото рискът винаги е обратната страна на възможността за печалба, можем да спечелим, но рискуваме и да не спечелим.

Водещ: А не загубихме ли време, както каза г-н Кутев?

Т. Трайков: Обаче конкретно. . . Тъй като г-н Кутев виждам, че продължава да настоява с тази безумна теза, която прозвуча след решението на RWE, съм принуден да повторя още веднъж - с RWE договор нямаше. Имаше предварително споразумение, че ако до 31 юли са изпълнени две условия, ще се пристъпи към създаване на съвместна фирма. Двете условия бяха България да е осигурила или да е гарантирала осигуряването на своята част от проекта, грубо около 5 милиарда евро, първо, и второ, да има подписан договор за строителство с "Атомстройекспорт", какъвто също нямаше.

Водещ: Добре, ще продължим и по други. . .

Т. Трайков: Така че просто срокът изтече. . .

Водещ: Сега, в предишното предаване на "Панорама", когато вие участвахте, посочихте така наречените зелени производства като приоритет. Има ли какво да предложи България сега, когато целият свят говори за това в Копенхаген, или нашето участие скромно се изчерпва с тази сума от 20 хиляди евро, която внасяме гордо в борбата с климатичните промени?

Т. Трайков: Ами, потенциалът на България в зелените технологии не се измерва със сумата, която внасяме в този фонд. Твърдо да, България има какво да даде. Защо? Защото в случая е важен преди всичко потенциалът и инфраструктурата за наука и за икономика. Каква е нашата задача? Нашата задача е да разорем нивата така, че когато в нея паднат семената, да може да изкласи и да поливаме дървото. Ето, вашият пример днес е много добър. Но в иновативните отрасли нещата се случват много бързо, понякога се тръгва в задънена улица, но пък най-неочаквано от друго място излиза голямата печалба. И това се случва на местата, където има шанс да се случи. България, първо, е член на Европейския съюз, което е изключително важно, защото това е приоритет на Европейския съюз и се посвещават финансови средства и енергия, за да има обединени усилия в това отношение, и второ, България е един много стабилен член на Европейския съюз, тъй като имаме идеална данъчна обстановка, подобряваме бизнес средата. Т.е. всичко, което зависи от нас като предпоставка, го създаваме. А отделно вече и парите, имаме програма за конкурентоспособност, имаме други. . .

Водещ: Да де, ама днес БАН ви пише толкова гневно писмо, че не инвестирате в наука, че . . . Не знам дали България инвестира във всичко това и дали разчита въобще, че науката и технологиите могат да бъдат някакъв фактор за растеж? Не знам след това гневно писмо на БАН дали ще може да отговорите - "да".

Т. Трайков: Ами, не съм чел това писмо. До мен ли е написано? Във всеки скучай. . .

Водещ: Не е написано до вас, до правителството е написано, най-вероятно до министър Дянков.

Т. Трайков: Но това няма значение. Във всеки случай, първо, инвестициите
в наука и в БАН не са едно и също нещо, нали, но, второ, няма никой в правителството, който да седне и да каже - ние няма да инвестираме в наука.

Водещ: Вие говорихте за блъсканица в автобус, едва ли не половин България е тръгнала да развива алтернативни източници на енергия. Как ще регулирате нещата? Имам предвид, че. . . вие може би имате предвид това, че са ви залели проекти за ветрогенератори, за такива. . . енергийни източници, алтернативни, които не опират по някакъв начин до нефт.

Т. Трайков: Ами, да, те не са залели лично мен и министерството, освен това, че. . . Знаете ли, в България има следната ситуация във възобновяемите източници - едни много привлекателни условия за тези, които успеят да си реализират проекта, и много непривлекателни условия по пътя към реализирането на проекта. И затова се получава този ефект, в който всеки търси начин с позволени или непозволени средства да направи своя проект, защото такава е средата.

Водещ: Да, ама изходът е да ги спрем ли е или. . .

Т. Трайков: Изходът е в това, което вече ние правим - да се разработи национален план за развитие на възобновяемите енергийни източници, който да отчита необходимостта от развитие на мрежата, към която те се присъединяват, екологичните изисквания и природно-климатичните дадености. Това е, което ще имаме до юни месец. И тогава вече инвеститорите ще знаят, когато подадат заявлението си и сключат договор, какво и в какви срокове могат да очакват.

Водещ: Добре, аз засега ви благодаря. Както разбрахте, уважаеми зрители, до края на предаването тези теми - екология, енергия, икономика, ще се явяват непрекъснато, така че ще имаме още поводи да се върнем към тях.