Памет на злото и спомен за спасителите – репортаж от Аушвиц и Париж

Траурна музика - в Краков, Париж, Освиенцим. 65 години след като Червената армия освободи концлагера. За масовото убийство на милион и сто хиляди души само в Аушвиц – Биркенау думи не са измислени. Единствено песен или още по-добре – мълчание.

Пьотп Цивински: Общо за Холокоста сметките показват, че са били избити около два милиона деца. Това число е най-красноречиво. Детето, символ на доверието, безпомощността, надеждата, е било безмилостно убивано... Два милиона деца...

Той е пазителят на паметта. Събира спомените за това място, което поляците не обичат да наричат „Освиенцим” – за да се помни, че лагерът бил не полски, а нацистки.

Пьотп Цивински: Никога не забравям, че това място не ми принадлежи. То е на целия свят. Най-вече на жертвите, но и на живите. Затова посетителите са извор на сила за нас.

Преди 10 години дошли 400 хиляди посетители, а миналата година – милион и триста. Така Аушвиц станал най-посещаваният музей в света.

Тадеуш Перонек: През войната живях на петнайсетина километра от Аушвиц. Бях дете, но знаех какво става там... Всички знаеха, може би не в подробности. Димът обаче се носеше по вятъра. Дори участвах в погребенията на урните с праха на починалите.

Той е един от най-толерантните полски епископи, привърженик на диалога на цивилизациите. Животът му минал в Краков – включително и онези страшни зими през 40-те. И тогава термометърът често слизал под минус двайсет. Време, в което дъхът излиза през устата ти.

Тадеуш Перонек: В Аушвиц-Биркенау загинаха хора от над десет националности от цяла Европа, дори извън нея. Разбира се, най-голям е броят на избитите евреи. Един милион. Това е ужасно число.

Преди те живеели в Кажимйеж, еврейския квартал на Краков. Името идва от крал Казимир Велики, който през 14-ти век се влюбил в еврейка – по същото време, когато това сторил и нашият Иван - Александър. Историята е запазила символите, хората обаче ги няма.

Тадеуш Перонек: Ако желаем да преподаваме истинската история, трудното е, че трябва да казваме истината. А това никак не е лесно.

Понякога дори могат да я откраднат – като злополучната табела пред лагера Аушвиц с надпис „Arbeit Macht Frei”, “Трудът освобождава”. Намериха я на парчета при някакви дребни бандити, които искали да я продават - май в Швеция. Това, което виждате, е копие.

Пьотп Цивински: За първи път след 65 години посегнаха на символ. Но в цял свят се издигнаха гласове на протест, възмущение и солидарност – и този факт е доста красноречив.

Насред чудовищната история на страданието България има своя история на спасението. Оказа се, че директорът знае как България спаси евреите си. Председателят на парламента Цецка Цачева остави в музея Аушвиц 17 копия на документи и снимки.

Пьотп Цивински: Наистина уникална е позицията на България, на нейното общество, църква, управляващи.

Цецка Цачева: Това е първият момент на гражданското общество в България.

Пьотп Цивински: Изключително важно е да огласяваме всеки добър пример, защото съвременникът трябва да направи избор. Той не бива да вижда света само в черни краски, а да разбере, че смелостта е човешко качество и всеки от нас може да я прояви.

Цецка Цачева: Дълг е да помним, поколенията да са запознати. Няма от какво да се срамуваме, точно обратното. За мен това е израз на национална гордост, защото България е единствената страна не само от съюзниците на Хитлер, която е успяла да спаси евреите си.

От Аушвиц разговорът се пренесе в Париж, в ЮНЕСКО. Тук за Деня на Холокоста бяха още френският министър на културата Фредерик Митеран, племенник на покойния президент; генералният секретар Ирина Бокова и писателят Бар-Зоар, написал книгата „Извън хватката на Хитлер”.

Ирина Бокова: Посланието е че може да бъде направено чудото – въпреки всичко...когато хората имат такива ценности.

Михаел Бар Зоар: Засега истината за спасяването на българските евреи е една голяма тайна. Хората не го знаят, светът не го знае. Когато публикувах книгата, хората ми казаха: „Каква хубава история, жалко че не е вярна”.

Какви са причините? Според Бар-Зоар преди 89-та малко хора вярвали дори на добрите истории от „лошата България”. Според Ирина Бокова проблемът често е в нас самите.

Ирина Бокова: Ние сами не можем да се оценим, нямаме самочувствие. Трябва повече да уважаваме себе си, по-спокойно да се отнасяме към себе си и към света.

Михаел Бар Зоар: Като бях с президента Стоянов в Музея на Холокоста и разказах историята. И се качи директорът и каза: Заради Вас цялата моя изложба. Ние не знаехме.

Цецка Цачева: Искам да направим така, че държавата – да направи книги, филми, за младите хора – по-популярна да стане историята.

Тадеуш Перонек: Днес юношите по-лесно възприемат филма, телевизията, комиксите, мултимедийното представяне на действителността.

Михаел Бар Зоар: Искаме да направим сега и игрален филм.

Но дали дори през Холивуд истината ще стигне до всички? Ще потърсят ли днешните млади да смисъла на всичко това?

Михаел Бар Зоар: Това показва, че един малък Давид може да победи един голям Голиат. За младите това е един урок за бъдещето... Не казвай „Аз съм сам, аз съм слаб, какво мога да направя? Стани и се бори! Като се бориш, сигурно ще победиш!”

Вечер епископ Перонек се връща в замъка. От 40 години той живее тук, в музея на краковския Вавел. Домът му е строен през 1344-та от крал Казимир Велики. Вечерта е време за размишление, за доброто и злото. Доброто идва в образа на неговия учител Карол Войтила, папа Йоан Павел Втори. 5 години Перонек бил негов ученик, 20 години бил негов сътрудник. И не може да го забрави.

Тадеуш Перонек: За мен той беше велик най-вече заради своята обикновеност. Той не даваше израз на величието си. Никога. И това бе най-хубавото... Той не беше крал на трон, а нормален човек. Освен това бе образован, умееше да разговаря с всеки – с децата, с възрастните, с дипломатите, с кралица Елизабет, все едно. Човек с голяма буква.

А злото? Някъде там в тъмното – или някъде тук в нас?

Тадеуш Перонек: Мисля, че изворът на злото е бунтът на човека срещу Твореца. Да се смятам за господар на света – ето това е началото на голямото зло. Защото тогава ще поискам да управлявам света...

Пьотр Цивински: Най-голямата заплаха не е злото в неговата чиста форма, а нашето безразличие. Хора загиват, умират, има глад, хората са съзнателно унищожавани – а ние все така не реагираме.

Тадеуш Перонек: Злото се ражда в човека, който смята, че е господар на живота и смъртта на другия.

Злото. И после идва мълчанието.