Прах от диаманти - истории от Рудозем

Тя все още е тук. Пази спомена за петилетките и гледа към бъдещето през изпочупените си стъкла. Фабриката на Българо-съветската дружба работи, докато в Рудозем вече мечтаят за нанотехнологии.

Николай Бояджиев, кмет на Рудозем:
Това, което виждате в момента, е старото хвостохранилище на Рудозем, и идеята ни е именно тук, на територията от около 40-45 декара да се развие наноцентъра и производството на нанодиаманти.

Въпрос: Как можете да убедите хората, че от това бяло поле може наистина да стане нещо?
Николай Бояджиев: По принцип хай-тек нещата в Рудозем някакси звучат абсурдно, като съчетание между смок и джапанки, така звучат, но в края на краищата това е необходимо.

Може и да звучи невероятно, но е факт - твърди кметът на Рудозем. Идеята да направи международен център за производство на нанотехнологии и нанодиаманти му хрумнала случайно, след като се запознал с проф. Ставри Ставрев - автор на метод за приложението им в медицината и промишлеността.

Н. Бояджиев: Ние действително имаме необходимост това нещо да го направим - да създадем предприятия, няколко, които действително да бъдат алтернатива на рудодобива.

проф. д-р Ставри Ставрев: Това са производства, които не замърсяват околната среда. А какво по-хубаво от това да опазим този приказен край!

А той може да говори за плюсовете на „чудните" наноматериали с часове... Изучава ги от близо 40 години и ги описва като „частици с микроскопични размери, които могат да променят света", защото намират приложение навсякъде - в енергетиката, медицината, екологията, в индустрията и в космическите разработки.

Именно при подготовката на мисията на втория български космонавт - Александър Александров - в Космоса, проф. Ставрев открил как да прави нанодиаманти. След неочакван взрив на няколко силни вещества той получил диамантен прах, който се използва в производството на най-различни продукти - от бои и лакове до лекарство срещу рак. Методът ще бъде приложен и в бъдещия център в Рудозем.

проф. д-р Ставри Ставрев: Тези технологии, които са разработени при нас - това е фазов преход на въглерод, свободен, в определен клас взривни вещества - да кажем от типа на тротил, превръща се или в нанодиамант или в нанотръбички.

Днес нарича откритието си „щастлива случайност", която му отворила много врати. Стигнал чак до Силициевата долина в САЩ, но се върнал с мечтата да я създаде в България.

Въпрос: Има ли разочарование сега във Вас?
проф. д-р Ставри Ставрев: Пълно, пълно, защото никой не помисли как да развие това, което беше създадено, как да го използва, а беше разграбено. Разбирам - нямаше друг начин да бъде направено първоначално натрупване на капитала. Сега вече, след 20 години преход, виждам, че това е най-бързият начин. Ние не сме имали колонии, не сме имали пирати, които да грабят по водите на всички океани, за да го носят тука, затова трябваше да го вземем това от гърба на нашите хора. Жалко, но е така.

Н. Бояджиев: Ние се намираме 20 години в един безкраен преход, преход и на ценностната ни система, и на морална, ако можем изобщо да говорим за някакъв обществен морал в момента. Амбицията примерно да подчиниш живота си следващите пет години на една идея много трудно може да намери популярност, особено сред младите.

А те дръзнали да погледнат напред. И да се борят за една високотехнологична идея в България. Благодарни са на държавата за подкрепата, но търсят финансиране от бизнеса. Засега обаче инвеститорите са само чужди.

Н. Бояджиев: Българският бизнес още не е дорасъл до идеята за хай-тек технологиите, за 21-ви век. И всичко това му звучи като космическата сага „Одисея 2000" на Артър Кларк.

проф. Ставри Ставрев: При нас се знае къде е финансовият ресурс. Не е в ръцете на правилните хора. Те не го използват за развитие, те го използват за задоволяване на капризи, по-голямата част от тях.

Бисер Хаджиев: Нужно е да се подкрепят хората със смели идеи. В момента в България това трябва да се направи.

От години Бисер живее в испанския град Ламерия. Видял е как там пустинята се превръща в плодородна земя чрез технология за обезсоляване на морската вода. Ето защо вярва, че центърът за нанотехнологии ще промени Рудозем.

Бившият инженер-химик дори би останал в България, ако си намери работа по специалността. Иначе в Ламерия се труди в оранжерия, за да праща пари на децата си. Сега е тук, за да ги види, но откакто се е върнал, съгражданите му все го питат: „Ще ни уредиш ли работа в Испания"?

Николай Хаджиев: Основният проблем е безработицата и оттам вече идва всичко - да не можеш да живееш както трябва. Финансово не си добре. Имат и заеми хората и като почнат да не си плащат и заема на месеца, и почват да ги търсят вече.

Светлан Кашрачев: Хората нищо повече не търсят тука - всеки да има работа, да си покрива нуждите...

И тримата се надяват само на едно - да имат работа, за да останат в Рудозем. Казват, че след дългите години гурбет, няма по-хубаво място от родния град.

Николай Хаджиев: Всеки си гледа да е на местото - там, където си роден. 17 години гурбет ми омръзна. Това е все едно, че си без дом, без нищо.

Светлан Катрачев: Е, малкия ми син е на 4 години, аз три години не съм бил. Той израсна без мен. Един месец там, една седмица тука...

Бисер Хаджиев: Най-много тежи раздялата...със семейството. Особено когато децата ти са в България. Това тежи, и носталгията и тя мъчи, затова искрено се надявам, че с построяването на този център в Рудозем, ще можем да се върнем и да работим в нашия град.

Николай Хаджиев: Много вярваме и много се надяваме, че ще се случи. И ще се радваме да се случи, щото много хора, аре ние, няма да стане за 4-5 години това нещо предполагам, но другите, по-младите ще го отчетат това нещо след това.

Затрупани в снега, чакат своята надежда за по-добър живот. Не могат да си представят как до Фабриката на Българо-съветската дружба ще изникне завод за високи технологии, но вече са направили първата стъпка - решили са да се променят.