Интервю с Ядранка Косор

Б. В.: Г-жо Косор, България и Хърватия нямат обща граница. Означава ли това, че нямат и общи проблеми?

Косор: Проблемите не идват само заради границата. Това е сигурно...

Б.В.: Но на Балканите май е иначе.

Косор: Днес в София мога да кажа със задоволство, че Хърватия и България нямат спорни въпроси, че нашето сътрудничество е наистина приятелско и е пример как може и как трябва да се сътрудничи. Също така в този момент, когато Хърватия завършва една огромна работа - преговорите за влизане в ЕС, бих искала да благодаря и чрез вашата медия, за подкрепата, която България оказваше през целия европейски път на Хърватия. Тази подкрепа беше реална, тя е недвусмислена и непрестанна. Това е пример как можем да си помагаме едни на други. Аз особено се радвам и на сътрудничеството ни в ЕС, когато Хърватия стане 28-мият член на организацията.

Б.В.: Но за съжаление, г-жо Косор, онези, които най-добре могат да видят взаимните връзки и да се възползват от тях, са хората от криминалния контингент. Има ли и интелектуални и политически кръгове в Хърватия, които да са искрено заинтересовани от сътрудничество с България?

Косор: Да. И мога да ви кажа с удоволствие, че по време на нашите разговори, включително и в разговора с вашия президент, стана дума за това, за възможностите за обмяна на опит и задълбочаване на сътрудничеството в научната област и аз предложих партньор за такъв разговор да стане Хърватската академия за наука и изкуство. Така че има много пространства. Аз залагам преди всичко на по-силното междуправителствено сътрудничество, на по-твърдите междуправителствени връзки. Мисля, че за това има много въможности, дори в бъдеще може да се мисли и за търсене на нови пазари. А онова, в което виждам особено добри възможности, е туризма. За Хърватия туризмът е жизненоважен държавен сектор. И мисля, че данните от миналата година, която беше кризисна, които показват увеличение на българските туристи с 15 % е факт, който показва, че трябва да работим заедно в тази област и през тази година, а и през следващата. Така че пространства има. Разговаряхме много и за възможностите да бъде открита нова редовна въздушна линия. Това със сигурност може да отвори пред нас нови перспективи. Но основната тема на всичките ми днешни разговори беше приключването на преговорите и подкрепата на България, която да се изразява в това Хърватия да не получи още някакъв специален мониторинг. В това отношение ние изминахме доста сложен и тежък път. Имахме доста искания за допълнително отваряне и затваряне на глави. Много се радвам, че българската страна е на позиция, че допълнителен мониторинг не ни е необходим.

Б.В.: Значи за научните кръгове в Хърватия България не е там, далеч на изток?

Косор: Не. Има много добра основа за сътрудничество в областта на науката между Хърватия и България.

Б.В.: Казахте, че годината, която измина, беше кризисна. Има ли хърватска рецепта за излизане от кризата?

Косор: Миналата година беше кризисна, кризисна е, за съжаление, и тази година. И въпреки, че ще излизаме от кризата бавно, говоря за хърватския пример, за хърватския опит - всъщност рецепта има. Това е рецепта, която не е само хърватска, а универсална - да не се уморяваме, да не се предаваме, да не бягаме от проблемите, да не крием проблемите под килима. Това е нещото, с което се сблъсквам през 9-те месеца, в които съм министър-председател. Много проблеми се появиха просто защото някои въпроси са били внимателно поставяни под килима, поставяни настрана, защото се е смятало, че могат да се решат от само себе си. Нищо не се случва от само себе си. Така че моята рецепта, ако искате и хърватската, е да се бориш срещу кризата, а и не само в случаи на криза, с твърди и решителни действия и неуморно. Това е много важно. Знаете ли, никой в тази борба против кризата не може да очаква да танцуваме на сцената, но трябва да се получи подкрепа от всички, които наистина могат да окажат макар и малка помощ - социалните партньори и т.н., но най-вече от тези, които носят най-голямата отговорност.

Б.В.: Дали кризата сега дойде на мястото на друг въпрос - какво трябва да се забрави и какво да се запомни от войните в бивша Югославия? Или този въпрос сега не стои на дневен ред?

Косор: Със сигурност миналото е нещо, което в дадени моменти определя някои отношения в тази част на света - Югоизтокът на Европа и по-специално държавите, които преди влизаха в състава на бивша Югославия. Тежките военни години, които, мога да кажа, че оставиха за Хърватия тежко лечими последици, които се отразиха на страната, като нанесоха най-тежката загуба - човешкият живот. Но също така по време на войната бяха унищожени 100 000 работни места. Това е и една от причините, поради която ние вървим малко по-различно от страните, които изминават своя европейски път. Но миналото е факт. То не може никога да бъде забравено. То трябва да се помни не за да бъдем злопаметни, а да се помни, за да не се повтарят грешките. И на основата на този опит да се гради бъдещето. В този смисъл Хърватия е обърната единствено и само към бъдещето. Не към миналото, а само към бъдещето. Искаме, когато и ние станем членове на ЕС, да подкрепяме силно нашите съседи. И Босна и Херцеговина, и Черна гора, и Сърбия, и Македония по техния европейски път. Мисля, че това ще бъде по-лесно, когато бъдем 28-ят член на ЕС. Решени сме на това...

Б.В.: И Сърбия също, така ли?

Косор: Определено. Вижте, ние сме съседи и завинаги ще живеем едни до други. Не можем да променим това и това е единственото решение - да се градят силни мостове, да се работи за сътрудничеството. Отговорността на политиците в този смисъл е най-голяма. Струва ми се, че това е много добра възможност. Когато говорим за Хърватия и Сърбия конкретно, има генерация от политици, които имат силата да работят в това направление. Това е много добра възможност, която не можем да пропуснем. На тази основа словенският премиер и аз решавахме граничните проблеми между нашите две страни. От юли, когато станах министър-председател, както знаете, почти до края на миналата година. Подписахме арбитражно споразумение и решихме проблем, който никой преди нас не беше решил в продължение на 18 години. Само чрез разговор и взаимно уважение.

Б.В.: Но дали хърватското общество прие всички жертви, които вие трябваше да направите - предаването на ген. Готовина, някои други взаимни отстъпки? Дали вие няма да платите за тази, как да я наречем, жертва?

Косор: Кого имате предвид под „вие"?

Б.В.: Политическата класа.

Косор: Имате предвид мен и партията ми?

Б.В.: Имам предвид политическата генерация, която вие споменахте, че съществува сега.

Косор: Това просто са неща, които са се случили. Истина е, че някои наши генерали са в Хага. Хърватия прие закон за сътрудничество с Международния трибунал за военните престъпления в Хага, така че Хърватия задължи сама себе си, не ЕС, нито някого отвън, а само себе си чрез един от най-висшите закони. Имаме Конституция и закони, с които се задължихме за такова сътрудничество. И това е нещо, което ние трябва да изпълним, заради самите себе си. Смятам, че хърватските граждани разбират и знаят това. Те знаят какъв е приоритета, каква е главната цел - да се присъединим към общността на европейските държави и народи. В този смисъл това не бива да бъде разглеждано в констекста, че някой е жертва, че някой е победител, а друг е победен. Не. Това просто е един процес, в който Хърватия сътрудничи. И не мисля, че тази генерация от хърватски политици ще плаща или ще има някакви последствия. Просто всяко време носи своите отличителни белези и своите задължения. Въпросът е само как да бъде то използвано по най-добрия начин, без много щети. Хърватските граждани разбират, че целта на всички цели е да влезем в ЕС и в този смисъл всичките ни усилия са насочени към това. Ние го определяме и като вътрешнополитическа цел.

Б.В.: Случвало ли ви се е в тежки моменти да се разочаровате, че сменихте журналистиката с политиката?

Косор: Не. Нищо не съм сменяла. Просто от един период от живота си влязох в друг, така че нищо не съм сменяла. Занимавах се с журналистика като дипломиран специалист по право до края на 1995г. и бях много популярна в Хърватия. Но дойде време, в което разбрах, че в своята журналистическа работа съм достигнала до някои предели и че трябва да променя нещо в живота си, да работя нещо друго. В този период реших - това беше и краят на войната - да се посветя на това, за което съм учила, а това е правото. Мислех да положа изпити и да стана, да кажем, адвокат. Мисля, че бих била много добър адвокат. Но се случи за една нощ да вляза в политиката. Станах депутат, заместник-председател на парламента и т.н. И нито за момент не съжалих за това. Колкото и да се струва странно, сега имам работа, която не може да се сравни с нищо. Да бъдеш премиер на една страна, която приключва преговорите, която е в тежка криза, чийто премиер е дошъл като мен - защото през юли м.г. кризата наистина беше в разгара си и ние наистина не знаехме какво ще стане утре, трябваше да решавам хиляди проблеми паралелно и да вземам тежки решения. Казвам, че за съжаление аз съм първият премиер на страната, който, за разлика от много други, които говорят - това ще бъде добър проект, обещават това или онова на хората, аз съм първата, която трябва да казва на хората - не може това, не може онова. Но не съжалих. Нещата се случват едно след друго и вероятно така е трябвало да стане. Аз ще използвам този шанс по възможно най-добрия начин. Не за себе си, а за Хърватия. Вярвам, че мога това със своята решителност. И вярвам, че аз съм тази, която ще подпише договора за влизане в ЕС.

Б.В.: Пожелаваме ви го.

Косор: Благодаря много.