Виртуалните идеи на реалната наука

Това е екипът на „виртуалните инженери". Тук, в Лабораторията по виртуално инженерство към Техническия университет в София, компютърните графики се превръщат в модели на нови индустриални продукти - мотокари, електрически инструменти и уреди, части за микроелектрониката.

Идеята хрумнала на ръководителя на проекта - доцент Георги Тодоров - след специализация във Великобритания в началото на 90-те. Днес виртуалната лаборатория е единствена на Балканите.

Доц. д-р Георги Тодоров: Бяхме четири човека тогава, решихме да се активизираме в сферата на изследователските и индустриалните проекти, за да може да се работят проекти, които са пряко приложими.

доц. д-р Николай Николов: Да се занимава в момента с наука човек в България има смисъл, когато има реални резултати. И ние с нашия екип успяваме да постигнем тези резултати и това е нещо, което може да те окрили и да ти даде сили да продължаваш напред.

Сега в екипа са 12 души. Работят по проекти с чужди и български фирми, правят научни разработки, преподават и в университета. Идват в лабораторията още като студенти. И остават...

Доц. д-р Николай Николов: Моята мечта беше отпреди да попадна тук и си я реализирах. Човек трябва да преследва мечтите си и в един момент те се сбъдват.

Константин Камберов: Чувствам се в напълно подходяща среда и с възможност да реализирам идеите си, желанията си...

Въпрос: Имал ли сте възможност да работите в чужбина?
Ами да, като немалка част от моите колеги, които работят в чужбина, и аз съм имал тази възможност, но съм избрал да остана тук, защото съм попаднал в среда, която предлага тези възможности.

Николай Николов: Дори имаме примери тук на млади наши докторанти, които са завършили в Германия и сега са се върнали в България, за да продължат своето развитие и според мен това е пътят, за който трябва да се борим.

За 17 години са срещали както трудности, така и недоверие, но и досега не умеят да се оплакват - казват, че нямат време за това. Но се питат: кога науката, държавата и бизнесът в България наистина ще си подадат ръка?

Доц. д-р Георги Тодоров: В целия модерен свят науката се подкрепя. Подкрепя се и от държавите, и от бизнеса. В България може би и двете подкрепи тепърва започват да се развиват.

Константин Камберов: В момента светът се движи, развиват се нови технологии, ако искаме да се развиваме като индустриална държава, трябва да сме в крак със съвремието. И един от начините е бизнесът да поддържа по-тесни контакти с науката - било под формата на инвестиции, било под формата на съвместни проекти.

Доц. д-р Николай Николов: За да се развива един сериозен бизнес, в него трябва да се влага сериозна наука.

Оправдани ли са обаче инвестициите в знанието по време на криза? И дали научните открития са възможен изход от нея?

Константин Камберов: Инвестирането в развитието по принцип винаги е плюс. Това може да се види и по наши партньори, които независимо, че се намират в криза, търсят нови продукти и нови начини да инвестират в бъдещето, а не в момента поради кризата да свиват инвестициите.

Доц. д-р Георги Тодоров: За наука винаги има смисъл да се инвестира, ако има увереност, че инвестицията ще бъде полезна. И дори в моменти на криза мъдрите държави инвестират повече в развитие.

Тук му е мястото да разкажем една съвсем друга история. Григор Григоров, д-р по биология с 37-годишен стаж в БАН, с 3 международни патента и 6, които чакат одобрение в България. Покрай работата си в Института продава и вестници. Така от години издържа семейството си.

Въпрос: Има ли разочарование сега във Вас?
Разочарование е имало винаги. То винаги е имало за основа едно пренебрежение към всичко стойностно, което прави учения и което е признато.

Казва, че „неволята учи на всичко", но най-много боли не от безпаричието, а от отношението.

Григор Григоров: Естествено, че аз не съм съгласен, че ме боли, че не мога да приема подобен изказ, това отношение към нас, към науката, макар че в редица случаи заслужаваме някакъв упрек.

Въпрос: Защо?

Ами не сме си свършили работата точно както трябва или поне не сме я вършили по начина, по който обществото е очаквало от нас или както е трябвало. Разбира се, причини има много за това, но и ние самите имаме вина.

Въпрос: От какво се нуждае най-много българската наука днес - от идеи, от реформи или от инвестиции?

Българската наука се нуждае на първо място от концепция, научна стратегия, от внимание. Нуждае се от това ръководителите, управляващите, да разберат едно - че науката трябва да бъде техен приоритет.
доц. Георги Тодоров: Без инвестиции съвременната наука не може да бъде развивана, тъй като всичко, което тя използва като инструментариум, изисква средства. Но основното са хората - трябват модерно мислещи хора. Има такива хора в България, трябва само да ги оценяваме и развиваме.

И за да видим какво наистина означава „оценка", се връщаме във виртуалната лаборатория.

Дай Йе: Тук съм, за да подобря уменията си и да придобия нови знания, защото вие имате повече опит във виртуалното инженерство.

Въпрос: Имате ли вече своя „ноу-хау" идея?

О, да! Много бих искал след като се върна в Китай да направя същата лаборатория като тази тук, в България.

Мечтата за наука: понякога тя стига до лабораторията по виртуално инженерство, понякога оцелява до будката с вестници. Две истории и един извод:

доц. д-р Георги Тодоров: Желанието за промяна е това, което променя света.