Най-голямата катастрофа на 20 век

Преди 65 години завършва Втората световна война. Колкото повече време минава от тогава, толкова повече избледняват спомените. Най-кървавият военен конфликт в историята на човечеството остави дълбоки рани за много поколения след това. Мария Стоянова се разрови в германските филмови арихиви, за да ни покаже уникални кадри от Берлин, преди и след избухването на войната.

Това е един рекламен филм на нацистката пропаганда от 1936-та – годината на Олимийските игри. Повечето сгради, които се виждат на него, след 1945-та вече ги няма.

На света хитлеристите показват един мирен, чист и пъстър град. Истината е, че зад тези идилични кадри се крият престъпните военни планове, върху които трескаво се работи. Противоречивият живот в столицата на Третия райх е скрит от камерата. Тя улавя само лекотата, но скрива терора срещу инакомислещите и евреите.

Хайке Гьортемакер, историк:
– Със сигурност по онова време е имало хора, за които режимът е бил тяжест. Социалното изолиране на еврейските съграждани вече е било в ход. Затова много от тях емигрират, още през 1933-та. Естествено, мнозинството от германците еуфорично са привествали национал-социалистическата система и веднага са се вписали в нея - правят кариера и живеят живота си.

След последната значима битка на Втората световна война – битката за Берлин идва безусловната капитулация на Германия.

За германците тогава, денят след края на Войната е денят на поражението. Става въпрос не толкова за провалилите се политици, колкото за прекършените човешки съдби. Преживелите бомбардировките си спомнят, че след като оръжията млъкват настъпва зловеща тишинина.

Кореспондентът на БиБиСи предава от Берлин, който е разрушен на 95%. Шокиран, разказва на публиката в родината си, че населението е апатично, че градът е престанал да съществува.

Хайке Гьортемакер, историк:
– Страната е била напълно разрушена и много хора тогава не са могли въобще да си представят, че тази държава някога ще се възстанови. Бъдещето е било абсолютно неясно.

Това състояние обаче не продължава дълго. Берлинчани започват да разчистват руините. 74 млн. куб. метра разрушения трябва да бъдат премахнати. По-голямата част от тази тежка физическа работа вършват жените. Още на 14 май 1945 започва движение по една от метролиниите.

В първите години след войната в целия свят отеква: „Никога повече!” В Германия действително си извеждат важни поуки. Обаче ще минат още няколко години и Втората световна война ще остане назад в историята, както Първата. Затова трябва да помним, че десетки милиони хора са изгубили живота си, че материалните щети са били гигантски, че дори за поколения след това в Европа е имало последствия.