Начало
назад
Младен Червеняков срещу Соломон Паси – „за” и „против” рестартирането на реакторите
Очевидно рестартирането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй" е много повече политически проблем, отколкото технически.
На неговата теза остро се противопостави Соломон Паси, депутат от НДСВ и председател на външната комисия в парламента. Според него ние трябва да решим каква енергетика искаме - енергетика на бъдещето или енергетика, която е плод на носталгия по съветските реактори. „В европейската 2009 година на иновациите е много по-редно да говорим за терминали за втечнен газ, които да се построят в България, и за алтернативни източници на енергия, отколкото носталгичното връщане към едно старо положение". Рестартирането на ІІІ и ІV реактор на АЕЦ „Козлодуй" няма да стане и е недопустимо да се залъгват хората с подобни идеи, защото така създаваме политически чудовища, категорично заяви Паси.
ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА
Водещ: Знаете от информационните ни емисии, че днес парламентарната комисия по енергетика ще разгледа предложения за пускане на спрените реактори, или един от спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", повторно пускане. Това на фона на течащата от няколко дни подготовка за това в атомната централа, също така на фона на новините, които идват, че Русия е подновила доставките на газ за Европа през украинска територия, това станало в 3 часа българско време по информация на агенциите, които са предали думите на Юлия Тимошенко, украинския министър-председател Юлия Тимошенко. В студиото сме с Младен Червеняков и Соломон Паси. Добро утро.
Младен Червеняков: Добро утро.
Водещ: Младен Червеняков - БСП и председател на комисията по европейските въпроси, Соломон Паси - НДСВ и председател на комисията по външна политика. Господа, не е ли вече неактуален този разговор за трети . . . за рестартирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", след като явно газовата криза върви към края си, даже май е приключила?
Мл. Червеняков: Ами, бих казал, че този въпрос има поне три подвъпроса. Първият е нужно ли е да поставяме този въпрос сега, вторият е как би могъл да бъде решен или т.е. каква е процедурата, по която може да бъде решен, и третият е какви са възможностите той да бъде решен положително за нашата страна. Самият факт, че каните политици във вашето студио, показва, че политическите аспекти на такова решение преобладават. Очевидно е, че въпросът не е технологичен. И тук могат да се откроят няколко момента. Първият безспорно е визията ни за страна членка на Европейския съюз. Очевидно е, че е необходимо тези национални приоритети, които споделят политическите партии, да бъдат консенсусно приети, за да гарантират една приемственост в управлението. И един от тези приоритети е как ние виждаме мястото на България - дали като страна, която стои там някъде на опашката, чака да получава някакви помощи от ЕС, или развива активно своята икономика, в това число и с така наречените наукоемки производства, каквато е ядрената енергетика, и в това число с изграждането на нови производствени мощности като АЕЦ "Белене".
Водещ: Имаме ли аргументи, г-н Червеняков, аз това. . . това беше подтекстът на въпроса ми - имаме ли вече аргументи, или те олекват, при условие че газът тръгва към България? Това, което беше използвано в началото на тази криза като основание за повдигане на въпроса, като че ли вече го няма.
Мл. Червеняков: Значи вие свързвате втория и третия аспект - каква е процедурата на член 36, ал. 1 и 2 от договора за присъединяване на България и какви са нашите аргументи. Там се казва, че при значително влошаване на условията, които могат да доведат до икономически проблеми на страната, може да се дерогира приложението на определени членове, в това число и на член 31, който предвижда затварянето на реакторите. Аргументите са следните: кризата не е само газова, имаме наслагване на кризи, имаме икономическа криза, преди това финансова криза, след това и газова криза. Някои от мерките, свързани с отварянето на двата блока, могат да касаят и икономическата криза, а други - преодоляването на последиците от газовата криза, понеже загубите на икономиката, които ние имаме. . .
Водещ: Тоест да използвамекато аргумент финансовата и икономическата криза, да използваме като аргумент.
Мл. Червеняков: Очевидно е, че технологична възможност за това има, свързана с технологическата годност на тези блокове, и този въпрос би могъл да бъде поставен на доста сериозно обсъждане.
Водещ: Икономическата и финансовата криза като аргумент за искане повторно да бъдат отворени двата реактора.
Соломон Паси: Г-н Маринов, ако ми позволите, искам да върна разговора малко назад към репортажа, който направихте с посланик Поптодорова. Днес наистина е исторически ден - на 20 януари 2009 година ще се закълне 44-ят президент на Съединените щати Барак Обама. През 2009 година Франция се завръща във военната организация на НАТО, през 2009 година ще празнуваме 60-та годишнина на НАТО и 5-та годишнина от членството на България в североатлантическата организация. Това е годината, през която ще видим ренесанса на трансатлантическите отношения, на отношенията между Европа и Съединените щати. Това е годината на нашето бъдеще, един нов век започва през тази година. В момента, в който започва един нов век за България и за целия свят, ние започваме един . . . продължаваме един стар разговор, който вече 15 години се точи в българското политическо пространство, който не е разговор за два реактора. Това е разговор за миналото на България и за бъдещето на България. Каква енергетика искаме ние - дали искаме енергетика, която е била плод на дружбата между Брежнев и Тодор Живков, или искаме енергетика, която е плод на новите технологии. Това е големият спор и, разбира се, в този целия този спор има много носталгия. Носталгията продължава да дърпа България назад към миналото, докато идват едни нови поколения, идват едни нови хора и те искат да видят нещо ново от бъдещето. Това е големият спор и аз този спор мога да го оприлича на спора, който навремето е съществувал, когато са навлезли такситата и са заели мястото на конските карети. Тогава е имало много силен вой и демонстрации на кочияшите затова, че идва новото, идва техниката, която ги измества назад към миналото. Когато ние тръгнахме да влизаме в Европейския съюз, те ни казаха - вижте какво, преговорите не са технически, преговорите не са за това дали и колко години може да изкарат още тези блокове. Може би тези блокове могат да изкарат още 100 години. Въпросът е, че такъв тип енергетика ние не приемаме в Европейския съюз, това не е част от нашия клуб. Ако искате да дойдете в нашия клуб, заповядайте, обаче по нашите правила. Ние аналогичен спор имахме и с НАТО в продължение на близо 10 години. Казвахме на НАТО - не, ние ще си запазим ракетите СС-23. Те ни казаха - вижте какво, това са нападателни оръжия и единствената цел на тези оръжия е да бомбардирате Истанбул, махнете ги тия оръжия и ще говорим за влизане в НАТО. Имаше хора, които казаха - ние ще влизаме в НАТО, само че без да влезем във военната организация. Как ще стане тая работа. Когато влизаш в един клуб, ти влизаш по неговите правила.
Водещ: Тоест, реакторите от съветски тип нямат. . . дебатът за тях е част от миналото, нямат връзка с бъдещето на България. ..
С. Паси: Нямат място, това е част от миналото. И на мен, трябва да ви кажа, че. ..
Водещ: ... даже направихте метафора със Западните покрайнини, спомням си, в нашето студио. Справедлива кауза, но част от историята на България.
С. Паси: Западните покрайнини са част от миналото на България. И на мен ми е истински болно за тези десетки хиляди души, които някой ги лъже, че тези реактори могат да бъдат отворени. Тези реактори не могат да бъдат отворени. Това е мнение на Европейската комисия. 2002 г. хората ни казаха: Изберете - Съветския съюз или Европейския съюз. И ние им казахме Европейския съюз.
Водещ: Стои ли такъв избор - Съветския съюз или Европейския съюз...
Мл. Червеняков: На мен ми е трудно да започна с едно такова широко обобщение за годишнините, които се навършват тази година - 20 години от 1989 г., 20 години от падането на Берлинската стена и какво трябва да се прави в този оглед. Но си спомням една определена политическа логика, която имаше през 80-те години, базирана на една книжка на Стенгерс и Пригожин "Порядок из хаоса", която казваше, че качественото ново състояние на обществото може да възникне само ако разрушим всичко старо. Да, но никой не влиза в новата къща като разруши старата. Защото в това време трябва да живее на палатка. Живеенето на палатка не е удобно. И затова тези възможности, които имаме, страната ни трябва да ги използва. Оставям настрана преките икономически изгоди, които са за страната. Оставям настрана влошените състояния на приходите през тази година от гледна точка на бюджета. Оставям настрана последиците от икономическата криза за българската икономика. Но очевидно е, че, ако ние искаме като страна да бъдем някакъв енергиен център на Балканите, ако искаме този отрасъл на българската икономика да се развива, трябва да вземем своето подобаващо място.
Водещ: Но това чрез повторно пускане на трети и четвърти реактор ли ще стане, г-н Червеняков?
Мл. Червеняков: Вижте, аз ви казвам, че това е една от възможностите, която трябва да се обсъди. И ако вие внимателно. . .
Водещ: Защото все пак нали това е до 2009 г.?
Мл. Червеняков: . . . погледнете решението, което ние сме предложили, то какво казва? Предлага на правителството да обсъди възможността, съвместно с Европейската комисия, за пускането на тези реактори при стриктно спазване на правото на ЕС и всички изисквания за технологична и т.н. безопасност. Така че този въпрос не може да се разглежда откъснато от нашите задължения като страна членка на ЕС, онези договорни задължения, които имаме изложени в договора, и онези приоритети, които ние имаме на външната си политика вече трайно залегнали в последните 20 години. И не е нужно тук да ги преповтаряме.
Водещ: А логично ли е да започва подготовка за повторно пускане, при условие че няма и санкцията и на парламента, няма и санкцията на Европейската комисия?
Мл. Червеняков: Член 36, ал. 2 предвижда една много бърза реакция на Европейската комисия при представяне на информацията. Тя трябва в 5-дневен срок да отговори. Представете си, че няма съответната подготовка, имаме положително решение от страна на комисията. Разходите, доколкото съм чувал и запознат от експерти, не са чак толкова високи. Доколкото разбирам служителите, които работят...
Водещ: Колко са те? Колко са те?
Мл. Червеняков: ... в трети и четвърти блок не се освободени, те все още са на щат в АЕЦ-а. Така че трудно ми е да ви кажа.
С. Паси: Въпросът е необходимо ли е това?
Мл. Червеняков: Да, необходимо ли е това? Една от тезите е, че при незначителни разходи по-добре да бъдем готови, отколкото да ни завари пак нещо неподготвени и да казваме ами, снегът ни изненада.
Водещ: Вашата теза е, че трябва да сме готови, ако получим санкцията на Брюксел да имаме готовност за няколко дни веднага да реагираме и да пуснем единия...
Мл. Червеняков: Искам да подчертая...
Водещ: ... или може би и двата.
Мл. Червеняков: ... без разрешение на Европейската комисия и без съгласието на Брюксел, така както е посочено в договора ни за присъединяване, за съжаление като страна нищо не можем да направим. Какво направи Словакия, когато Министерският съвет взе решение за откриването на реактора на Бохунице? Нищо, получи санкцията и след това веднага се оттегли.
Водещ: Мисля, че това е ясно за зрителите, ясно е, че има консенсус, че без санкцията на Брюксел не може да се направи. Да, г-н Паси.
С. Паси: Това е категорично и смятам, че това е позицията, която г-н Червеняков сподели, е съвсем отговорна, наистина без договорка с Брюксел ние абсолютно нищо не можем да направим, защото всяка една държава в тези големи клубове, в които членуваме, се оценява преди всичко по едно - изпълнява ли си ангажиментите, държи ли си на думата, или не. Но искам да напомня, че 2009 г. е европейската година на иновациите. В европейската година на иновациите много по-редно е да говорим за терминали за втечнен газ, които да бъдат построени в България, и за алтернативни...
Мл. Червеняков: Е, не само в България, и в съседни страни...
С. Паси: ... и в съседни страни.
Мл. Червеняков: ... които да обслужват България.
С. Паси: ... и за алтернативни източници на енергетика, отколкото носталгичното връщане към едно старо положение, за което, аз искам да повторя, от 1992 г., сега сме 2009 г., това означават 17 години ние се опитваме някак си да шикалкавим пред международната общност. Решение на Г-7, решение на ЕС. През 2002 г. хората ни казаха много ясно: ако искате да продължите преговорите с ЕС сега, по време на датското председателство, затворете глава "Енергетика". Скоро имаше...
Водещ: В тази връзка тази подготовка не е оправдана, подготовка... наша готовност...
С. Паси: Това е абсолютно . . . Ние имаме. . .
Водещ: . . . да бъдем готови да пуснем двата. . .
С. Паси: . . . решение на български. . . на. . .
Водещ: . . . реактора.
С. Паси: . . . предишния български парламент, който еднозначно свързва членството на България с ЕС. . .
Водещ: Добре.
С. Паси: . . . със затварянето на двата реактора.
Водещ: Не са оправдани тези действия. Добре, г-н Паси. . .
С. Паси: Освен това нека да мислим за 7 и 8 блок.
Водещ: Това общо. . . Да, разбрах ви.
С. Паси: Нека мислим за АЕЦ "Белене".
Водещ: Разбрах тезата ви. Това общо становище ли е на НДСВ, обща позиция ли е на НДСВ?
С. Паси: Ами, обща позиция, как да не е обща, като ние сме провели 80 процента от преговорите. Правителството на НДСВ, министър-председател Симеон Сакскобурггоски, аз бях външен министър и на мен ми беше възложено да ръководя преговорите с ЕС, 80 процента от преговорите са минали през ръцете ни. Дванадесетте млрд. евро, които сме ги договорили. .
Водещ: Да, това е част от. . . Мисълта ми е. . .
С. Паси: . . са част от това нещо, обаче освен това ние имаме и ангажименти.
Водещ: В момента. . . Разбрах ви, да. В момента има ли консенсус в НДСВ по тази тема - че не е необходимо разстартиране на двата реактора, че не е необходимо да се прави подготовка за. . . техническа подготовка за пускането им?
С. Паси: Това са технически въпроси - дали трябва да се направи техническа подготовка, или не трябва да се направи техническо подготовка, може би при нас има експерти, които мислят по различен начин. Това не мога да ви кажа, но. . .
Водещ: Вашата . . . .
С. Паси: . . . магистралният въпрос дали трябва да преотваряме, дали трябва да преотваряме АЕЦ "Козлодуй" нашето мнение е, че това е безсмислен спор с Европейската комисия.
Водещ: Вашите министри в. . .
С. Паси: Европейската комисия. . . нека да си губим времето в спорове, от които има смисъл. Спомням си дребен въпрос, въпросът за еврото. Тръгнахме да спорим по въпрос, който беше неясен. Казахме вижте какво имаме политически проблем, така и така може да се реши това нещо. Хората казаха ОК. Неотдавна министър-председателят беше на срещата, при което постави българските искания за климат, енергетика, карбонни емисии и. . . карбондиоксид и т.н. Това са въпроси, по които има смисъл да се случи.
Водещ: Вашите министри в кабинета защо не се противопоставиха на това правителствено решение за, така, техническа подготовка да се разстартират двата реактора?
С. Паси: Аз не знам да има такова правителствено решение и не знам дали е необходимо да има такова правителствено решение. Това са технически въпроси.
Мл. Червеняков: Няма такова решение, защото то щеше да бъде обявено след заседанието на Министерския съвет в четвъртък. Очевидно е, че такова решение на правителството няма.
Водещ: А как се взимат. . .
С. Паси: Зависи. Един министър-председател. . .
Мл. Червеняков: Това е техническо решение.
С. Паси: . . . може да взима решение извън. . .
Водещ: На своя ли глава ли? Как. . . .
С. Паси: Ами, разбира се. Един министър-председател затова е министър-председател да взима решения на своя глава.
Водещ: Тоест. . .
Мл. Червеняков: В крайна сметка и управата на АЕЦ "Козлодуй" сама може да вземе такова решение за подготовка. То не е свързано с някакви политически. . .
Водещ: Тоест няма санкция политическо решение няма...
Мл. Червеняков: Разбира се.
Водещ: Няма консенсус на кабинета около подготовката?
С. Паси: Има три големи. . .
Мл. Червеняков: Значи, не бих казал, че консенсус няма на кабинета. Просто няма такова решение на кабинета в момента.
Водещ: Защото явно политически консенсус няма в момента. Аз това се опитвам да разбера дали това. . .
С. Паси: Този въпрос. . . .
Мл. Червеняков: Ами, това ще го разберем към края на деня. Предстои заседание на комисията.
С. Паси: Този въпрос не трябва да бъде решаван от кабинета. Просто един кабинет не трябва да решава всички технически въпроси. Но ако говорим малко по-мащабно, да погледнем напред и да се върнем на това, че 2009 г. е годината на иновациите в ЕС, нека да помислим за българското участие в космическите изследвания. Нека помислим за българското участие в Антарктида. Нека мислим за българското участие в ядрените изследвания в ЦЕРН. Това е бъдещето на българската наука, а не връщането назад към това, което е било и което е минало невъзвратимо.
Водещ: Усмихвате се, г-н Червеняков?
Мл. Червеняков: Не, Антарктида е много хубава тема, но нашето участие там. . . участието ни в ЦЕРН, но в крайна сметка икономиката се гради на реални приходи от реалната икономика, които постъпват в бюджета на страната. И отново искам да кажа - тук не става въпрос за някакъв спор с Европейската комисия, както иска да се представи. Въпросът е да се постави този въпрос със съответните аргументи от българската държава и ако се прецени, че това е възможно, тези реактори доколкото имат своята технологична възможност, да работят, защото, от една страна, ще подпомогнат преодоляването на икономическата криза, преодоляването на последиците от газовата криза и безспорно ще бъдат положителни не само за българската икономика, но и за българските граждани.
Водещ: Нека само да уточним за зрителите, че всъщност става въпрос за действия до края на 2009 г., нали така? Защото това. . .
Мл. Червеняков: 2010 г. мисля, че е техническата годност на реакторите, но да не уточняваме технически подробности.
С. Паси: По 36. . .
Водещ: Около договора от. . .
С. Паси: . .. по чл.36, който се цитира вече. . .
Водещ: Чл. 36 - три години след присъединяването.
С. Паси: . . . на лягане и на ставане, този 36-и член казва, че само в първите три години от членството могат да се правят такива неща, който срок изтича на 31.12. т.г.
Водещ: Става въпрос за няколко месеца.
С. Паси: Ние говорим за някакви.. .
Мл. Червеняков: Не. Може да се постави този въпрос в тези първите три години.
Водещ: Защо се поставя този. . . защо изникна този дебат отново на повърхността в момента? Защо в момента си говорим за трети и четвърти реактор?
С. Паси: За мен това е категорично битката между старото и новото, битката между миналото и бъдещето. И понеже г-н Червеняков каза нещо много смислено, много важно, което искам да подчертая и аз, българския бизнес, накъде върви бизнесът в този критичен момент, защото имаме наслагване на финансова криза с газова криза. Финансовата криза е за целия свят, а газовата криза е за голяма част от Европа. Донесох нарочно една книга на един знаменит бизнесмен, това е един от най-знаменитите бизнесмени в Европа и в света в момента, сър Ричард Брансън, който е един от най-големите изобретатели в бизнеса и в пътешествието.. .
Мл. Червеняков: Спомням си обаче някакви проблеми, които имаше във Великобритания.. .
С. Паси: Той има проблеми навсякъде и ги преодолява. Това е човек, който влезе в битка с "Кока-кола" с "Пепси кола", с "Бритиш еруейс", с всички, с всички, с всички. Това е човек, който тръгва от един студентски вестник да издава като ученик и в момента продава билети за космически полети до Марс и до Луната. Това е един забележителен бизнесмен и ако следваме логиката на тези хора, които движат Европа напред, ние няма да имаме необходимост да се връщаме непрекъснато назад към своето минало. Дайте да видим какво е нашето бъдеще и по-бързо да стигнем до бъдещето си, отколкото да гледаме повече и повече да се задържим назад към миналото си.
Водещ: А да не би този дебат да е свързан с. . . да не би да е свързан с. . .
Мл. Червеняков: Значи, не съм много сигурен дали Ричард Брансън е най-добрият пример, защото пари трябва да се правят, но не на всяка цена и не по всеки начин. Имаше доста проблеми около него парични.
Водещ: Дали няма връзка с бъдещето, ама. .. този дебат дали няма връзка с най-близкото ни бъдеще?
С. Паси: Британската кралица го удостои с едно от най-високите. . .
Мл. Червеняков: Г-н Паси, спомням си 1992 година, когато бях във Великобритания, и сочеха. .. обявления в пресата, приемите, на които са поканени хората и отдолу изрично пишеше: но Ричард Брансън не беше поканен.
С. Паси: Всеки знаменит човек може да си извоюва такава реклама по телевизията . . .
Мл. Червеняков: Не, да не спорим за Ричард Брансън.
Водещ: Не може дебат, този дебат, казвате, е свързан с миналото. Дали не е свързан обаче с близкото ни бъдеще? Предстоят парламентарни избори. Дали това не е част от близкото ни бъдеще... този дебат?
С. Паси: Категорично. Това е популизъм, все едно сега да кажем искаме България на три морета. Ще дойде някой и ще обещае как ще върне старата слава на България от Симеоновия век още, ще я изведе на три морета. Ще намери много подписки под тази работа. . .
Водещ: Използват според вас с предизборна цел, така ли?
С. Паси: На мен ми е жал за хората, които в момента са заблудени. В момента има политици, които искат да заблудят хората, че това е реалистична кауза. Казвам, тя не е реалистична, тя няма да се случи, няма да го бъде това нещо. Просто не лъжете хората, това искам да кажа. И искам да кажа на хората - хора, не се оставяйте да бъдете излъгани от хора, които ви заблуждават.
Водещ: Да, нека да чуем отговора на г-н Червеняков.
Мл. Червеняков: Хората са доказали, че са по-мъдри от политиците, така че нека сами те да преценят. Проблемът действително е политически. Искаме ли да седим там, където сме в момента, на дъното, да преразпределяме фондове, да кърпим стандарта и качеството на живот, или искаме да се придвижим към средата и към първите европейски държави, предвиждайки инвестиции във високи технологии, в информационно общество, в електронно правителство и т.н. И това е изборът, пред който ние сме изправени.
Водещ: Тук няма спор, явно.
Мл. Червеняков: И тук не може да ги представим нещата като някакво старо и някакво минало, и някакво бъдеще. Въпросът е накъде ще се ориентира страната. И не случайно ние така твърдо подкрепяме онази инициатива за провеждането на енергийна конференция в България, на която всичките тези въпроси, свързани с развитието на енергетиката, ядрената енергетика, да бъдат поставени, за да видим мястото на България като енергиен център на Балканите. Една стратегическа цел, която едва ли има политическа сила, която иска да отхвърли, защото това е бъдещето. Това е, което може да ни донесе по-добра перспектива.
Водещ: Добре, понеже трябва да приключваме, г-н Паси, ако надделее в коалицията, включително и днес на това заседание на енергийната комисия, след това в пленарна зала, ако надделее обратното мнение на това, което вие защитавате, бихте ли го приели, бихте ли се подчинили, или това е нещо принципно, което не може да приемете, и ще постави под въпрос коалиционните ви отношения?
С. Паси: Вижте, ако едно безумно мнение надделее в България, то не може да надделее в Брюксел. Значи нека да си даваме много ясна сметка по този въпрос.
Водещ: Не, въпросът ми е бихте ли го приели? Бихте ли го приели в България. . .
С. Паси: Ами, нали от Брюксел ще. . . нали след 5 дни от Брюксел ще ни кажат не се занимавайте с глупости.
Водещ: Не, по никакъв начин не бихте . . .
С. Паси: Значи, Брюксел ни казва. . . Брюксел са ни казали ето ви 12 милиарда, които ви даваме, за да си оправите страната, да си оправите икономиката, да си оправите бизнеса. Научете се прозрачно да си усвоявате фондовете, това ни казаха от Брюксел. Усвоявайте си добре фондовете, престанете с тези шикалкавения, престанете с тези андрешковщини. Дали сме ви пари да си направите страна като слънце, но влязохте при определени правила. Престанете да оспорвате правилата, при които сте влезли.
Водещ: Добре, разбрах ви. ..
Мл. Червеняков: Значи само една дума, ако разрешите. Значи силните думи трудно заглушават логическите аргументи. Какво безумно има в това да се обсъди възможността съвместно с Европейската комисия. Да се постави този въпрос, нека отново да бъде обсъден. Не става въпрос за някакво противопоставяне, на някакво неизпълнение на ангажименти, а за обсъждане на този въпрос. И аз не виждам къде е причината този въпрос да бъде така леко отхвърлян.
С. Паси: Причината, г-н Червеняков, е в това, което г-н Маринов каза, защото тези фалшиви надежди, които ние хвърляме като прах в очите на хората, създават политическа ситуация. Тази политическа ситуация в момента ражда нови политически. . .
Водещ: Не, аз не го казах, аз въпрос зададох.
Мл. Червеняков: Г-н Паси, вчера имахме сигнал от Брюксел, че ние трябва да подготвим добре информацията си и че пускането на реактор не решава проблемите с газа. Но оттук нататък ние, ако си свършим добре работата, имаме своите шансове този въпрос да бъде задълбочено обсъден.
С. Паси: Раждат се нови политически чудовища в българския политически живот, г-н Червеняков, и това, което ние всички вкупом правим като парламент, като политици, е, че създаваме тази хранителна среда за тях. Аз искам да се отървем от тази хранителна среда и искам страната ни да върви напред. Стига сме се връщали назад на всеки четири години.
Мл. Червеняков: Със заклинания, с чудовища и безумия едва ли можем да стигнем до правилните решения.
Водещ: Добре, благодаря ви. Оставате на все пак, общо взето, доста доста различни. . .
Мл. Червеняков: Все пак се надявам след днешното заседание на парламентарната група на НДСВ да стигнем до някакво общо решение.
Водещ: Ама, ако няма консенсус? Ако няма консенсус, ще тежи ли пред Брюксел...
Мл. Червеняков: Решенията се взимат, първо, в комисиите, и след това от пленарната зала.
Водещ: Това е ясно и за мен, и за зрителите. Въпросът е ще тежи ли пред Брюксел, ако има противоречия вътре в коалицията.
С. Паси: Все пак нека да отбележим, че и студиото...
Мл. Червеняков: Решенията се взимат от парламента като орган.
С. Паси: ... и студиото помага на партията на г-н Червеняков, защото цялото е в червено. То не е нито в жълто, нито в синьо.
Водещ: Това е цветът на Би Би Си.
Мл. Червеняков: Аз благодаря за тази реклама.
Водещ: Добре, благодаря. Благодаря на Младен Червеняков и Соломон Паси.
Още У нас
