Екопоследствията за Дунав

След официалните съобщения, че екокатастрофата от изтичането на токсична утайка в Западна Унгария е овладяна, остават множество въпроси. На първо време беше обявено, че Дунав е спасен и замърсяване няма.

Експерти и представители на екоорганизации твърдят обратното - че рано или късно поне част от отровите ще проникнат до втората по големина река в Европа. Кога точно ще стане това и какви ще са последствията е трудно да се предвиди. Опит да хвърли повече светлина върху ефекта от токсичния разлив направи международния ни редактор илен Атанасов.

Дунав е спасен. Поне официално. И поне засега. Но в един от унгарските
му притоци продължава изливането на тонове гипс. Те трябва да спрат
отровната утайка от хвостохранилището край Колонтар. На повече от час
път с кола от мястото на инцидента животът в реката е угаснал. В
близост до Дунав биолози следят състоянието на речните видове.

Според тях киселинността на водата не е единствения проблем:
Мъж: Намерихме отлагания от червеникава, мазна субстанция в хрилете
на мъртви риби. Противно на онова, което се твърдеше, тези мъртви риби
не идват от притоците. Някои от тези видове са специфични само за
Дунав.

В дългосрочен план отлагането на тежки метали тревожи най-много
екологичните организации.

Жена: Открихме хром, олово и дори арсеник. И всичко това - със
завишени нива, които унищожават екосистемата.

В пострадалите от разлива селища около 50 тона арсеник продължават да
се смесват с калната почва. Петима европейски експерти на място се
опитват да ограничат разпространението на отровните води.

Мъж: Тези води се оттичат и могат да попаднат в един и същи поток.
Това е цяла система от потоци. Те нарастват и по-нататък преминават в реки, които на 160 километра оттук се вливат в Дунава.

При тези обстоятелства не е чудно, че страните по долното течение на река Дунав продължават да следят с повишено внимание резултатите от
всекидневните проби от водата.