Протоколът от Киото

В края на 20 век човечеството започва да си дава сметка, че индустриалното развитие не само изтощава природните ресурси - модерната икономика се обръща срещу природата. Световната среща в Рио де Жанейро е първата реакция на този процес. Пет години по-късно в Япония е подписан и документ, който се опитва да обвърже главно индустриалните държави с конкретни ангажименти.

Протоколът от Киото е от 1997 година и има за цел да ограничи глобалното затопляне. Той изпробва един пазарен подход в регулирането на този процес, като разработва механизъм за международна търговия с вредни емисии. Протоколът е първият документ, който въвежда такъв тип търговия. Влязъл в сила през февруари 2005 г., той предвижда от 2008 до 2012 година да бъдат намалени емисиите въглероден двуокис с 5.2% спрямо нивата на замърсяване през 1990 година.

Днес е спорно доколко той ще успее да постигне целта си. САЩ, които са един от най-големите замърсители не ратифицираха договора. Китай и Индия са с бързи темпове на индустриално развитие, но те, подобно на други развиващи се държави, не поемат конкретни ангажименти. Русия и Украйна са обещали да се задържат на нивата от 1990 година От друга страна, Европейският съюз (България включително) са обявили, че ще съкратят нивата на вредни емисии с 8%. Япония и Канада са приели съкращения с 6%.

В началото на този век на няколко пъти бяха свиквани международни форуми за опазването на околната среда и за да продължат започнатото с протокола от Киото. Въпреки широкото си представителство или именно заради него, те правеха впечатление не с постигнатите резултати, а с това, че показаха какъв сложен възел от интереси стои зад това, което днес наричаме борба с промените в климата.